Снимки: Wikimedia Commons
С избухването на Втората световна война, преди да бъде произведен и един изстрел, британците започнали да убиват стотици хиляди свои домашни любимци.
Клането на домашни любимци във Великобритания е една от най-странните трагедии на Втората световна война, която, разбира се, избледнява на фона на всички последвали човешки опустошения. През 1939 г. британското правителство сформира Националния комитет за предпазни мерки за животните срещу въздушни нападения, за да реши какво да се случи с домашните любимци в началото на войната. Страхът на властите изглеждал основателен. Хранителните запаси драстично намалявали, въведени били дажби и хората или щели да споделят отпусканото с домашните си любимци, или просто щели да ги оставят да умрат нехуманно от глад.
Тъй като и двата варианта били неприемливи, правителството взема решение: хората да унищожат здравите си домашни любимци възможно най-бързо.
Отпечатана и разпространена сред населението е брошура. В нея на всеки, който има домашни любимци, се предлага да обмисли преместването им в провинцията или „ако не можете да ги поверите на грижите на съседите си, наистина е най-мило да ги унищожите“. В разпоредбата ясно се казвало първо да се потърси нов дом за животинките. Но в същата брошура имало реклама на цяла страница на пистолет.
Надписът гласял: „стандартният инструмент за хуманно унищожаване на домашни животни“. Когато войната вече е обявена, собствениците на домашни любимци послушно се редели на дълги опашки, за да бъдат ликвидирани домашните им любимци.
„Нашите технически служители, призовани да изпълняват това злощастно задължение, никога няма да забравят трагедията от онези дни“, казва тогава основателят на Народния диспансер за болни животни.
В рамките на една седмица над 400 000 кучета и котки са евтаназирани – една четвърт от домашните любимци в Лондон. Опашката пред един приют за животни достигнала половин миля. Крематориумите се препълнили с трупове, тъй като не можели да работят през нощта – електрозахранването се изключвало. Когато подходящите гробища свършили, половин милион домашни любимци били погребани на една огромна поляна. Общо убитите домашни любимци били над 750 000.
Хората си мислели, че постъпват правилно. Но ето какво пише вестник „Таймс“ от онези тъжни дни: „има ежедневни доказателства, че голям брой домашни кучета все още биват унищожавани без друга причина, освен че е неудобно да се поддържат живи – което, разбира се, изобщо не е причина, а само показва неспособността на собственика да оцени задълженията си към животното си“.
Паниката, довела до масовата евтаназия, в крайна сметка се оказала абсолютно ненужна и безпочвена. Нямало недостиг на провизии, германските бомбардировки започнали чак на другата година и нито един от страховете, довели до жестокото решение, никога не се сбъднал. В книгата си „Голямото клане на котки и кучета“ историкът Хилда Кийн казва, че убийствата са били нещо като превантивна реакция на властите. По време на Първата световна война проблемът със стотиците останали на улицата домашни любимци бил сериозен.
Източник
