Снимка: Музей Preus, Wikimedia, CC Attribution 2.0 Generic
„За онзи, който умее да гледа и да усеща, всеки миг от този свободен, странстващ живот е очарование.“ Това пише в книгата си „Tibetan Journey“ Александра Давид-Неел - една от най-смелите жени-пътешественички в историята, влюбена в Тибет до последния си дъх. Давид-Неел живее 101 години на този свят (1868–1969). Парижанка по рождение, тя избира свободата да е гражданин на света и да покаже на съвременниците си, че една жена също може да следва мечтите и сърцето си, да е безстрашна и водена от духовна любознателност и страст за пътешествия в тайните кътчета на планетата.
На 18 г. постъпва в Сорбоната - учи източни езици и философия. Увлича се по анархистични идеи и езотерични учения, а по-късно се запознава и с теософията на Елена Блаватска, която засилва интереса й към Изтока.
„Жадувах да прекося портата на градината, да поема по пътя отвъд нея и да тръгна към Неизвестното“ - ще напише години по-късно в спомените си за младостта Неел. На 23 г. за първи път тръгва към Индия - сама. Пребивава там известно време, но се налага да се върне в Европа.
Преди да стане изследовател, Александра се изявява като оперна певица и композитор. Гастролирала е по европейските сцени, става примадона на Ханойската опера. Но сърцето й е другаде. Тя търси духовно познание и свобода отвъд западните обществени рамки. Омъжва се за Филип Неел, който не я упреква за решенията й да напусне Европа и да се върне в Изтока, дори я подкрепя финансово.
През 1911 г. тя се завръща в Индия. Потъва дълбоко в учението на будизма и живее три години като отшелник в пещера в Сикким под наставничеството на лама, известен като Гомчен от Лачен. По онова време това е доста необичайно, дори безобразно - жена, европейка, да се занимава с подобни практики. В Сикким се запознава и с младия йогин Йонгдън, когото по-късно осиновява и който става неин постоянен спътник в пътешествията, пише atlasobscura.com. През 1912 г. се среща с 13-ия Далай Лама в Калимпонг.
Най-смелото й начинание е проникването в забранената за външни посетители столица на Тибет Лхаса. През 1924 г., на 55-годишна възраст, тя и Йонгдън прекосяват планините, преоблечени като тибетски поклонници. Александра скрива европейските си черти със сажди. Върви десетки километри пеша през студ и глад, за да стигне заветната цел в сърцето на Тибет - градът се намира в Хималаите, на 3660 м надморска височина. В своите духовни пътеписи тя разказва, че веднъж се е наложило със спътника й да се нахранят с кожата от обувките им, за да оцелеят.
След завръщането си в Европа тя пише и публикува много от своето творчество. Най-известните й книги са Magic and Mystery in Tibet и My Journey to Lhasa, в които разкрива, пречупени през сърцето си, тибетската духовност и култура. Творбите й оказват влияние върху литературата на бийт поколението и последователите на Източната философия като Алън Уотс и Рам Дас. Давид-Неел преплита богатия си личен опит със задълбочени наблюдения и се превръща в един от най-уважаваните западни тълкувател на тибетския будизъм.
Прекарва дългата си щастлива старост в Дини, Франция, където продължава да пише и да приема гости, вдъхновени от необикновения й живот. Днес имението е превърнато в музей.
