Баташкото клане, худ. Антони Пьотровски, Wikimedia Commons
На 29 август 1876 г. (17 август ст. ст.) Виктор Юго публикува знаменитото си обръщение „Pour la Serbie“ („За Сърбия“) първоначално като открито писмо във вестник Le Rappel. В него той осъжда османските жестокости на Балканите, като изрично се позовава и на кланетата в България след Априлското въстание. По-късно текстът е включен в сборника Actes et paroles - Depuis l'exil (1876–1885) - „Дела и слова - От изгнание“.
Нека си припомним огнените думи на Юго за зверствата в Батак, заклеймяващи насилието във всичките му форми и осъждащи безразличието на европейските правителства. Те звучат болезнено актуално и днес на фона на тежката политическа ситуация в няколко горещи точки на Европа.
- Ето един факт: убиват цял народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Един свидетел: целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.
- Нациите имат нещо над себе си, което е под тях: правителствата. В определени моменти това противоречие става очевидно: цивилизацията е в хората, варварството - в управниците. Дали това варварство е умишлено? Не. То е просто професионално. Това, което човечеството знае, правителствата го игнорират. Това произтича от факта, че правителствата не виждат нищо друго освен през тази късогледа леща, наречена държавен интерес. Човечеството гледа с друго око - съвестта.
- Пред очите ни избиват, палят, плячкосват, унищожават. Колят бащи и майки, продават малки момичета и момчета. Децата, които са твърде малки, за да бъдат продадени, ги разсичат с един удар на сабята...
- Семействата са изгаряни в домовете си. Такъв град е например Балак (Юго има предвид Батак - бел.ред.). За няколко часа от девет хиляди жителите на града намаляват на хиляда и триста. Гробищата са претъпкани с повече трупове, отколкото могат да бъдат погребани [...].
- Нека европейските правителства знаят: че бременните жени биват разрязвани, за да убият децата в тях, че по площадите има купчини женски скелети със следи от изкормване, че кучета гризат черепите на изнасилени момичета по улиците, че всичко това е ужасно, че един-единствен жест от страна на европейските правителства би бил достатъчен, за да го спре, и че диваците, които извършват тези престъпления, са ужасяващи, но цивилизованите, които ги оставят безнаказано да ги вършат, са отвратителни.
- Време е да надигнем глас. Всеобщото възмущение нараства. Има моменти, когато човешката съвест говори и заповядва на правителствата да слушат.
- Правителствата заекват докато търсят отговора си. Те вече са опитали да пуснат в ход това заекване. Казват: преувеличаваме. Да, това е преувеличение. Град Балак не е бил унищожен за няколко часа, а за няколко дни. Казват, че двеста села са били опожарени, но всъщност ставало дума само за деветдесет и девет...Това, което наричате чума, е само тиф. Не всички жени са били изнасилени, не всички момичета са били продадени, някои са избягали. [...] Детето, за което казват, че е било подхвърляно от щик на щик, всъщност е било набито само върху един щик [...] и т.н., и т.н.
- Нека наречем нещата с истинските им имена. Да убиеш човек в дебрите на гора, наречена Бондийска гора или Шварцвалд, е престъпление; да убиеш народ в гъсталака на онази друга гора, наречена дипломация, също е престъпление.
- Време е цивилизацията да разгърне величествена отбрана, за да продължи напред. Ние, хората, налагаме тази забрана на правителствата да задълбават в престъпността.
- Нека заменим политическите въпроси с човешките въпроси. Цялото бъдеще се крие там.
- Нека обединените народи наследят разединените правителства. Нека сложим край на кръвожадните империи. Нека заглушим фанатизма и деспотизма. Нека счупим мечовете, слугите на суеверието, и догмите, които владеят сабята. Край на войните, край на кланетата, край на касапницата; свободна мисъл, свободна търговия; братство. Толкова ли е труден мирът тогава? Република Европа, Континенталната федерация - няма друга политическа реалност освен тази. Разумът го потвърждава, както и събитията.
- Европа се нуждае от европейска националност, единно правителство, огромен братски арбитраж, демокрация в мир със себе си [...]
