Изображение: Г. Илиев
Свети Франциск от Асизи (24 юни 1182 г. - 3 октомври 1226 г.) е римокатолически монах, светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя" на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светецът покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните. На патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.
Франциск е роден в заможно семейство в гр. Асизи. Избира обаче да се откаже от охолството и материалните привилегии на знатната си фамилия и тръгва да проповядва Божието слово сред народа. Легендите разказват, че живеел в пълна бедност и нищета, ходел само с един метнат върху си чувал. Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава. Свети Франциск от Асизи е оставил много текстове - молитви, духовни наставления, писма и своеобразни духовни завещания. Те разкриват не толкова легендарния Франциск с ореол над главата, а самия човек - с неговото смирение, отношение към бедността, онеправданите, природата, животните, страданието, прошката и смъртта.
- Човек е толкова голям, колкото е в очите на Бога, и нищо повече.“
- Блажен е онзи брат, който обича своя брат еднакво, когато е болен и не може да му помага, както и когато е здрав и може да му бъде полезен.
- Блажен е братът, който обича и уважава своя брат еднакво, когато е далеч от него, както и когато е до него, и не говори зад гърба му онова, което не би могъл с любов да му каже в лицето.
- Човек не може да разбере колко търпение и смирение притежава, докато всичко върви според желанията му.
- Нека няма брат на света, който да е съгрешил толкова много, че ако потърси милост, да си тръгне без да я получи.
- Това, което преди ми се струваше горчиво, се превърна в сладост за душата и тялото ми.
- Където има любов и мъдрост, няма страх и невежество. Където има търпение и смирение, няма гняв и тревога.
- Приемай като благодат онова, което ти пречи да обичаш - дори когато идва от хората около теб.
- Помнете, че когато напуснете тази земя, не можете да вземете нищо от това, което сте получили... а само това, което сте дали.
- Да не нараняваме смирените си братя е наше първо задължение към тях, но да спрем дотук не е достатъчно. Имаме по-висша мисия; да им служим, когато имат нужда.
- Бъди търпелив, защото слабостите на тялото са ни дадени на този свят от Бога за спасението на душата. Така че те са от голяма полза, когато се понасят търпеливо.
Много разпространена сред последователите на светеца и сред всички вярващи е прочутата „Молитва на св. Франциск“. Но малцина знаят, че тя всъщност не е написана от него. Появява се анонимно във френско католическо издание през 1912 г., почти седем века след смъртта му. Който и да авторът й тази молитва е благ мехлем за душата и духовно лекарство срещу свърхего.
Молитвата на св. Франциск от Асизи
Господи, направи ме инструмент
на Твоя мир -
където има омраза,
нека сея любов,
където има рана - милост,
където има съмнение - вяра,
където има отчаяние - надежда,
където има тъма - светлина
и където има тъга - радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме:
да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.
Амин!
