favorites basket
user
ИсторияМихаил Кунчев, снимки архив / 18 ноември 2026

Човекът под тежестта на короната

Непознати щрихи от душата на цар Борис III

Снимката е оцветена, а фонът е разширен с помощта на изкуствен интелект.
Снимката е оцветена, а фонът е разширен с помощта на изкуствен интелект.
В началото на 2023 година с мен се свързаха от детски дом в Северна България с молба да им помогна да си купят пералня. Възпитателите там споделиха, че месеци наред прали дрехите на децата на ръка и със студена вода. Положението вече било нетърпимо. Стана ми изключително мъчно и навръх рождения ден на цар Борис III реших да организирам благотворителна изложба с оцветени негови фотографии. Изборът ми не беше случаен. Свети Паисий Светогорец, когото наскоро цяла България обикна покрай сериала за него, излъчен по националната телевизия, казва:

„Когато ние мислим за светците, тогава и светците мислят за нас и ни помагат. Така човек завързва приятелство със светците, което е и най-сигурното приятелство“.


Цар Борис III със съпругата си царица Йоанна и децата им Мария-Луиза и Симеон

Годините, прекарани в издирване, събиране и разказване на истории ми доказаха, че подобни приятелства човек може да завърже и със съвсем обикновени хора от нашето минало, дори те да не могат да ни отговорят. Хора с такива необикновени съдби и нрав, че често се улавяш в ежедневието си да се питаш сам:

– А какво би направил той на мое място?

Хора, чиито животи препрочиташ и прехвърляш през главата си всеки път, когато се изправиш пред изпитание и се усмихваш, че не си сам в трудностите.

В последните две десетилетия събрах много такива приятели от пожълтелите страници на книгите от царско време – въздушния ни ас генерал-майор Стоян Стоянов, за чийто гроб се грижим от години; войводата Пейо Яворов, който често ме успокоява с непримиримостта си в трудни обстоятелства; безобразно смелия генерал Стефан Тошев... Но сред всички тях сякаш най-силно обикнах цар Борис III.

Едно момче, загубило майка си на пет, а в края на Първата световна война останало и без баща си, брат си и двете си сестри, които заминават заедно с цар Фердинанд в изгнанието му. Всъщност остава два пъти сирак, ненавършил още двайсет и пет, а сам решава да се превърне в баща на една осиротяла след войната България, вместо просто да „властва“ над нея. И това смайва целия свят.

През 1930 година „Джорнале д'Италия" възкликва: „В България всички го познават. Той е бил навсякъде, обходил е надлъж и нашир цялата си страна и познава най-отдалечените ù кътчета. Поради това няма селянин, който да не го е виждал по няколко пъти в автомобила, управляван от самия него, или да не му е оказвал прием под своя покрив през време на неговите обиколки в страната“.



А ПОЛСКИЯТ „ABC“ ДОБАВЯ:

„Цар Борис въплъщава в себе си качествата на своя народ: скромен и пестелив като всеки българин. Българският народ не може да се спечели с церемониал и блясък – наситил се е на тях в турско време. Освен това в този край царят е пример за подражание. Паметта на царя е изключителна. Това е първият цар в историята, който лично познава толкова свои поданици и всички ги помни. В двореца идва всеки, който има някаква работа, а да се дойде до царя, е много лесно“.

Авторът в кабинета на цaр Борис III

БРАТ НА НАШИТЕ ДЯДОВЦИ

Този млад мъж, който по време на Първата световна война бе не княз, а брат за нашите дядовци в окопите на първа бойна линия, по-късно се превърна в баща, чичо и дядо за тези, които загубиха своите в битка. И то съвсем буквално.

И то дотолкова, че когато най-после им позволили да се върнат за кратко в България, неговите две сестри били шокирани от начина, по който той долепил душата си до тази на своите поданици. В спомените си един от неговите адютанти разказва, че му вдигнали голям скандал, защото по този начин сякаш обезценил короната си.

По-късно този ден той събрал всички, работещи в двореца, за да им обяви, че вече се налагат по-строги правила за етикета и обръщенията към него. Познавайки жизнерадостния му и изключително топъл темперамент, хората били потресени от случката... докато не видели сянката на два чифта дамски крака зад вратата, чиито царствени собственички подслушвали какво ще се случи. На всички им станало ясно каква е работата, а на следващия ден въпреки разговора животът продължил постарому.

Голяма част от хората, с които цар Борис се обградил, били негови бойни другари от войната. Може би именно по време на изпълнението на своя воински дълг на фронта князът и народът му се влюбили един в друг. Бъдещият цар възмъжал рамо до рамо с поданиците си, а те, храбрите български мъже, видели у него качества, които баща му никога не показал. Видели лице, което до момента само неговият учител Шауфелбергер и близките му познавали:

„Надарен с физическа смелост, достигаща до безразсъдство – разказва учителят в дневника си, – Борис посрещаше опасностите весело, дори си играеше със смъртта, без да трепне. Това качество, необходимо на капитан на балканска държава, постоянно под угрозата на престъпни заговори, той продължи да доразвива и да дава пример до края на живота си. Благодарение на своя кураж и хладнокръвие той избегна многобройни атентати и много пъти е спасявал своя и чужди животи“.


Цар Борис III и царица Йоанна на сватбата им

ОБИЧАМ ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ

Веднъж, по време на Първата световна война, младият княз се оказал на позиция, на която гостувала и група шведски военни наблюдатели. Изведнъж противникът започнал да обстрелва позицията. Работата била там, че в укритията имало място точно колкото за войсковата част, а със скриването на шведите там няколко български войници останали на открито. За изумление на всички, княз Борис също останал до тях.

– Какво правите? Ще ви убият! – настоявали чужденците.

– Просто и аз като вас, северняците, обичам чистия въздух навън! – усмихнал се князът.

Той, разбира се, много добре знаел какво прави и най-вече за кого. Народът му го обикнал още там, в окопите.

В друг случай имало яростно нападение над позициите. Вражески снаряд попаднал сред мунициите ни, а в последвалия взрив били ранени тежко десетки българи.

– Помогнете на ранените! – крещели офицерите, но никой не помръдвал от мястото си, защото вражеските снаряди падали като смъртоносен град.

В този миг, без гръмки лозунги, без „След мен, храбреци“, без дори да се обърне към някого, самият княз излязъл от укритието и се притекъл на помощ на ранените, без да обръща внимание на взривовете около себе си. Само след миг десетки други го последвали...

Такъв бил царят в окото на бурите.

Прочетохте част от статията на Михаил Кумчев „ЧОВЕКЪТ ПОД ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА“ от новия брой на Списание 8 – „ЦАР БОРИС III: ЗАЩО ГО ОБИЧАХА И ЗАЩО ГО УБИХА?“. Купете „Списание 8“, брой 11/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.


ПОДКРЕПИ НИ

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.