favorites basket
user
История17 ноември 2026

Славейковата Библия - книгата, която помогна на българския език да намери себе си

Днес отбелязваме 199 години от рождението на Петко Рачов Славейков

Източник: scribd.com
Източник: scribd.com

На 17 ноември се навършват 199 години от рождението на Петко Рачов Славейков - една от най-ярките и разностранни личности на Българското възраждане. Поет, писател, публицист, журналист, издател, преводач и фолклорист, той посвещава живота си на просветата, българския език и борбата за църковна и национална независимост. Издател и редактор е на сатиричния в. „Гайда“ и в. „Македония“. Автор е на една от най-нежните поеми в литературната ни съкровищница - „Изворът на белоногата“. 

Петко Славейков събира и публикува народни песни, пословици и поговорки, пише книги за деца и учебници. След Освобождението участва активно в политическия живот на младата българска държава. Славейков участва активно в подготовката на първата пълна Библия на новобългарски език, издадена в Цариград през 1871 г. Казват й Славейковата Библия, но тя не е преведена само от Петко Славейков. Зад изданието от 1871 г. стои цял екип от български книжовници и американски мисионери. 


Снимка: Иван Карастоянов, 
обществено достояние, 
Wikimedia Commons

Началото

През 1871 г. в Цариград излиза от печат една от най-важните книги в историята на българската култура - пълната Библия на новобългарски език. Тя остава в историята с няколко имена: Цариградска, Славейкова и Протестантска Библия. И не става дума само за някакъв религиозен проект. Изданието оказва огромно влияние върху утвърждаването на съвременния български книжовен език.
Идеята да се преведе Свещеното писание на разбираем за българите език е на протестантски мисионери и различни библейски дружества. Целта им е текстовете да стигнат до сърцата на обикновените хора. Това е трудна задача, тъй като по онова време църковнославянският език, на който се четат евангелията, вече е твърде отдалечен от живата реч.
До първия пълен превод на Новия завет се стига благодарение на Неофит Рилски. Между 1835 и 1838 г. той превежда текста от църковнославянски, припомня д-р Венцислав Стойков. През 1840 г. в Смирна излиза неговото издание, преведено на западнобългарски говор. Но езикът на българската книжнина постепенно се ориентира към източното наречие, което започва да се налага като основа на общия книжовен език. Константин Фотинов пък работи по превода на Стария завет. След смъртта му през 1858 г. делото му е продължено от Христодул Костович Сичан-Николов.
През 60-те години на XIX век американският мисионер д-р Алберт Лонг привлича Петко Р. Славейков към работата по Новия завет. От него се очаква да подготви текст, който да звучи естествено на източнобългарски говор. За участието на Славейков и американските мисионери д-р Алберт Лонг и д-р Илайъс Ригс, както и на Сичан-Николов, пише д-р Стойков в статията си, посветена на 150-годишнината от първото печатно издание на Библията на български език.

Превод или преработка?

Много научни спорове е разгарял въпросът дали Петко Славейков прави изцяло нов превод на Новия завет в Цариградската Библия или преработва вече съществуващия текст на Неофит Рилски. Самият Славейков свидетелства, че е превеждал от църковнославянски. 
Изследователят Джеймс Кларк поддържа тезата, че Славейков е работил върху текста на Неофит Рилски. В дисертационния си труд „Преводната рецепция на Библията на новобългарски език през XIX век“ (2017) д-р Венцислав Стойков разглежда тази теза и чрез текстологична съпоставка стига до извода, че Славейков не прави самостоятелен превод, а извършва текстова, езикова и стилистична редакция на Неофитовата версия.
В средата на октомври 1863 г. в Цариград започва редактирането на Новия завет от комисия, в която първоначално работят Илайъс Ригс, Алберт Лонг и Христодул Костович Сичан-Николов. В началото на 1864 г. към тях официално се присъединява и Петко Р. Славейков. Това описва литературоведката Мария Пилева в книгата си „Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите“ (2023). Според нейното изследване Ригс и Лонг съпоставят текста с гръцките и еврейските оригинали, като следят езиковата гладкост да не бъде за сметка на точността. Славейков и Сичан-Николов имат задачата да придадат на превода естествена и литературна българска форма.
Творческите разногласия са свързани с избора на думи и изрази, с близостта на текста до живата народна реч и с необходимостта да се запази точността на библейските писания. Някои езикови решения на Славейков са променени в хода на редакцията.

Свещеното писание на новобългарски език

След тежък и упорит съвместен труд на екипа и спорове как трябва да звучи българският книжовен език и доколко преводът трябва да следва дословно оригинала, през 1871 г. в Цариград е отпечатана пълната Библия - Старият и Новият завет. Превръща се в  първото широко разпространено пълно издание на Свещеното писание на новобългарски език.
И все пак съпротиви срещу нея има. Причината е, че през XIX век преводите на Библията на говоримите езици са свързани и с църковното влияние, и с опасенията от разпространението на протестантството.
В статията си „Парадоксалната българска рецепция на Библията през епохата на Възраждането“, публикувана през 2016 г. в научното списание Slavia Meridionalis, литературният историк Николай Аретов разглежда трудностите пред навлизането на Свещеното писание на новобългарски език. Сред тях той посочва съпротивата на Цариградската патриаршия срещу новите преводи, които се свързват с протестантското влияние.

Славейковата Библия днес

Текстовете на изданието от 1871 г. още са живи в съвременни български преводи и ревизии. Българското библейско дружество издава осъвременена версия, основана на Цариградската Библия. Според информация на самото дружество проектът е реализиран с изданието от 2000 г., а през 2025 г. са нанесени нови правописни корекции.
Отделен проект за ревизия на Цариградската Библия развива и британското Тринитарно библейско дружество. В публикация от 7 март 2019 г. организацията съобщава, че работата й е основана именно на първото българско протестантско издание от 1871 г. и цели да запази неговата текстова традиция.
В Българската православна църква официалният български превод на Библията е синодалният, а не протестантската редакция на Цариградската Библия. Но за времето си тя помага да се утвърди общ книжовен език, обогатява българската лексика с понятия от духовния и абстрактния свят и показва, че новобългарският език може да изразява сложни философски и богословски идеи.

ПОДКРЕПИ НИ

Още по темата:

Абонирай се за нашия бюлетин

Не забравяй да се абонираш за нашия бюлетин, който ще те уведомява за активни промоции, нови продукти и случващото се при нас.