Миналото рядко остава погребано.
Една случайна иманярска находка край Сяр отприщва верига от събития, които свързват средновековни събития, изчезнали родове и съвременни научни изследвания. Археолози, историци и сенчести фигури се оказват въвлечени в надпревара за истината – и за контрол над нея.
Кой е безименният воин, погребан като владетел?
Какво наследство носят костите, оръжията и кръвта му?
И защо тайни общества и влиятелни колекционери са готови на всичко, за да стигнат до отговорите?
Една случайна иманярска находка край Сяр отприщва верига от събития, които свързват средновековни събития, изчезнали родове и съвременни научни изследвания. Археолози, историци и сенчести фигури се оказват въвлечени в надпревара за истината – и за контрол над нея.
Кой е безименният воин, погребан като владетел?
Какво наследство носят костите, оръжията и кръвта му?
И защо тайни общества и влиятелни колекционери са готови на всичко, за да стигнат до отговорите?
Български историко-конспиративен роман, вдъхновен от тайните и загадките на Странджа, в който разумното и необяснимото се размиват.
Откъс от книгата
Слънцето се беше скрило преди часове, оставяйки лятната нощ да се спусне като тежка, непрогледна пелена над равнините и хълмовете, покриваща минало и настояще. Луната, сякаш нарочно, не се показваше, а звездите, макар и ярки в небесния свод, не успяваха да пробият мрака, който обгръщаше наследството от древността.
Тишината царуваше, нарушавана само от далечния крясък на нощна птица и тихото боботене на двигателя на Нисан Патрола, чиито фарове, закрити с капаци, хвърляха слаб сноп светлина едва на десетина метра напред. Колата спря рязко пред една от могилите в близост до Сяр.
– Доближи антените до склона и включвай – разпореди се единият, явно водачът, на английски с лек акцент, който издаваше години, прекарани в чужбина. – Маяк, побързай. Нямаме цяла нощ.
Тишината царуваше, нарушавана само от далечния крясък на нощна птица и тихото боботене на двигателя на Нисан Патрола, чиито фарове, закрити с капаци, хвърляха слаб сноп светлина едва на десетина метра напред. Колата спря рязко пред една от могилите в близост до Сяр.
– Доближи антените до склона и включвай – разпореди се единият, явно водачът, на английски с лек акцент, който издаваше години, прекарани в чужбина. – Маяк, побързай. Нямаме цяла нощ.