Илюстрация: kickstarter.com
Емили Елизабет Дикинсън (10 декември 1830 г.- 15 май 1886 г.) е американска поетеса. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете й в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите й.
Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството й стават известни едва след нейната смърт, през 1886 г. по-малката й сестра Лавиния открива непубликуваните произведения.
Да си спомним днес за Дикинсън с три от нейните най-популярни стихотворения в превод на Леда Милева, издържали проверката на времето.
***
Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина,
пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелина няма.
***
За красотата аз умрях —
след мойто Погребение
човек за Истина умрял
положиха до мене.
— Защо изгасна? — промълви.
Признах: — За Красотата.
— Аз пък за Истината, все едно
че с теб сме родни Братя.
Говорихме в гробовен мрак
като добри роднини —
но устните ни мъх покри
и имената заличи ни.
***
Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.