„Появил се от полята и уличките из Китай, този сборник от „народни поеми“ поема функциите на сатира, дипломатичност и морален гид“, пише Мартин Кърн.
От времето на Античността насам няма друг текст, който да е оставил такова присъствие, каквото има „Книга на песните“. Това е първата китайска антология, а дори се говори, че самият Конфуций е събрал триста песни от общо 3000, „като е изчиствал дупликатите и е оставял само онова, което приляга на ритуалите“. До угасването на Западната Хан династия (202-9 г.пр.н.е.) училищата към Империалната академия Сонгсат, които предлагали разновидност от интерпретации на всяка песен, били не по-малко от четири.
По същия начин, по който епичните текстове на Омир се почитат в западната цивилизация, „Книга на песните“ е изиграла своята важна роля в сфери отвъд литературата, оставяйки трайна следа в китайската цивилизация. Сборникът е повлиял на образованието, политиката и обществения живот: по време на Античността, песните са били цитирани и рецитирани като закодирана комуникация при дипломатически отношения; били са използвани като подкрепящи тези на философски аргумент; били са четени като коментар (най-често сатиричен) на исторически обстоятелства; и също така са били преподавани с цел морално израстване.
Антологията произлиза от така наречената „Мао традиция“, която олицетворява една от четирите първи школи, и е разделена на четири части: 160 Въздуха (guofeng), 74 Химна на Малкия двор (xiaoya), 31 Химна на Големия двор (daya), и 40 Песни на възхвала (song). Песните на възхвала принадлежат на Западна Жоу династия (1046-771 г.пр.н.е.) и се смятат за едни от най-старите сегменти на антологията.
Тези кратки химни са били изпълнявани с цел да се отдаде почит на предците на Жоу: мултимедийни актове, които предлагали арома изживяване с изкушения като месо, зърна и алкохол; ритуална музика на барабани и камбани, духови и струнни инструменти; танци, които пресъздавали военните завоевания на предшестващата Шанг династия и тържествените химни, с които императорите Жоу възхвалявали своите предци и в замяна молели за тяхната благословия.
Песните за възхвала помагали да се установи ред в обществото. Да се почита „волята на Рая“, е принцип от значителна важност в китайската политика. За разлика от тях, Химните на двора са великолепни, дълги истории за почит на династия Жоу; те служели като основен текст в политическата и културната памет на династията. Далеч по-предизвикателни са песните за Въздуха на областите, всяка свързана с по един от 15-те региона по течението на Жълтата река в Северен Китай. Нито една от тези песни не разказва за момент от историята. Някои са подмамващо лесни за интерпретация на пръв прочит: песен за желанието, песен за раздялата на двама влюбени на разсъмване, протестът на фермер срещу корумпираните служители, мъката на войник, който се разделя с дома, или тази на съпругата му, чакаща го напразно. Именно в тези песни човешките мисъл и емоция намират цялостен израз. Тук намират своето начало и всички въпроси на интерпретация.
Както никой друг текст от китайската античност, сборникът от песни оцелява поради ценността, която хората са му отдавали чрез две паралелни традиции: едната е традицията на коментара и империалната система на изучаване, а другата – тази на поетичната памет и загадка.
Чрез поезия, ритуали и музика Конфуцианството се стреми към преподаване на тънкостите на морала – лесно запомнящи се под формата на песни, стиховете от „Книга на песните“ помагала в създаването на правила на поведение. Поезията, за разлика от стиховете на западната традиция, е анонимна и семпла на пръв прочит. Въпреки това под повърхността всяка поема е многопластова. До ден днешен поемите и особено Песни за Въздуха говорят посредством множество гласове. Приятната им двусмисленост е допринесла за тяхното оцеляване и е възпрепятствала опитите те да бъдат редуцирани до едно-единствено значение или съобщение.
Източник: BBC
Превод: Анита Кацарска