какво по хубаво да се венчаеш по
стар български обичай, точно така, както са го правили твоите прабаби? Да се
забулиш в червено, да се развее сватбеният байряк и да поведеш роднини и гости
към малката селска църква, където да се вречеш завинаги на своята сродна душа. Все
повече млади хора търсят това преживяване и избират да се венчаят според
народната традиция, пишат от Косовки къщи. Едни от тях са Адриана и Данаил. На малка част от тяхната сватба може да се насладите във видеото по-долу.
- Ади, как се спряхте на традиционната българска сватба?
- Винаги съм знаела, че не искам „американска” сватба, защото такава всъщност е тази, която правят всички българки. Винаги съм вярвала, че моята сватба ще бъде различна, просто не знаех каква точно. И когато се запознах с Данаил, той беше последното парченце от този пъзел. Той беше ядрото. Плени ме неговият начин на живот: народните танци, музиката към тях, костюмите... цялата традиционна българска красота! (Данаил е танцьор в ансамбъл - бел. ред.) И така визията за този тип сватба - нашенски фолклорен обичай, се роди. Просто го видях в душата си, в бъдещето. Явно съдбата, любовта, интересите и погледа за света те насочват в решенията ти за живота. Споделената любов към миналото, към истинската ни същност като българи. Не е имало колебание за секунда, не бих могла да си представя друго.
- А какво те отказа от това, за което повечето момичета днес мечтаят - образа на принцеса в бяла рокля?
- Отказа ме тоталното повторение на чужда идея, нямаща нищо общо с нашия начин на живот и мислене. Масовото изпълнение на ненужни ритуали, близки до изкуствено представление. Да продължиш паметта на родовете и семействата си чрез претворяване на традиционната култура е най-ценното, неповторимо и смислено преживяване в най-важния момент от живота ти. Да бъдеш различен чрез „българското“, да бъдеш себе си сред другите, да избягаш от унификацията. Няма по-голяма, по-пищна, по-цветна красота от феерията на традиционната ни сватба, няма по-зашеметяващата визия от тази на българска булка в носия, която днес нито една сватбена агенция или шивач не може да ушие по начина, по който прабабите ни са го правили без затруднение.
Как гледаш на това, че българските традиции биват все по-често забравяни и замествани от американските празници, младите хора знаят все по-малко за българските обичаи?
- Много традиции се забравят и заместват, хората знаят все по-малко с броя на новите поколения, това е естественият ход на историята, на природата. Но се забелязва едно масово осъзнаване на ценността на традициите ни последните години, масов стремеж на завръщане към тях. Появяват се все повече традиционни сватби, клубове на народни танци, кръжоци по народно пеене, занаяти и т.н. Има и много проекти по опазване на културното наследство. Има надежда. Глобализацията ни кара да търсим различието, мястото си като уникален народ сред другите. Желанието ни да се чувстваме стойностни и ценни, необходими като културно богатство и част от света, ни насочва към миналото, корените ни и стремежа да пренесем това богатство през времето.