История17 октомври 2018

XV век в Англия. Сключвате брак през юни, защото сте се изкъпали през май

Мизерията в градовете през Средновековието ражда някои истини и легенди

Навремето са използвали урина, за да щавят животински кожи, така че бедните семейства уринирали в гърне и веднъж дневно го продавали на цеховете за щавене. Още по-зле обаче били тези, които нямали пари да си позволят дори и гърне. Затова следващият път когато се оплаквате, че тоалетната хартия не е с троен слой или водата достатъчно топла, си помислете как са живеели хората в Лондон през XV век.

Повечето са сключвали брак през юни, защото са взимали годишната си баня през май. Очаквало се, че до юни все още ще ухаят добре. Това, естествено, не се случвало и затова по сватбите булките били отрупани с цветя, за да прикрият миризмата. Ето една от елементарните и доста практични причини на всяка сватба да има много цветя.

Баните са се състояли от голяма вана, пълна с топла вода. Мъжът в къщата се ползвал от привилегията пръв да ползва чиста вода, след това следвали синовете и други мъже, ако има такива в къщата, после жените и накрая идвал редът на децата. Последни от всички били бебетата. Дотогава водата ставала толкова мръсна, че направо можело да се изгубиш в нея. Затова се казва: „Не изхвърляй бебето с водата!"

Къщите били със сламени покриви, без дървени греди под него. Това е и единственото място, където животните – котки, мишки, и др. – могли да се стоплят. При по-силни дъждове се случвало те да паднат от покрива, откъдето идва и така известният израз: „Валят котки и кучета.” Отгоре падали и всякакви буболечки и други гадини, което било и причина над леглото да се опъва чаршаф – така се появили и леглата с балдахин.

В онези времена винаги имало гърне, което стои над огъня. Вътре са слагали предимно зеленчуци, рядко месо. Ако имало остатъци от вечерята, те се връщали в гърнето, в което се приготвяла храната за следващия ден. Понякога остатъците се натрупвали с дни… Заради употребата на оловни съдове, храната се „обогатявала” с този отровен елемент, което водило до множество отравяния.

За пиене на бира и уиски се използвали оловни чаши в една наистина смъртоносна комбинация. Някои по-запалени пиячи са се свличали по улиците и често са ги взимали за мъртви. Практиката обаче сочела, че понякога те се събуждали след почти смъртоносното напиване и затова семейството се събирало около мъртвеца (подобно на бдение), положен на кухненската маса, в очакване на евентуалното му възкресение.

В един момент местата за погребване започнали да привършват. Затова изравяли гробовете, погребвали костите в специални костници и отново използвали гроба. При отварянето на ковчезите обаче, при 4 от всеки 100 намирали драскотини вътре в тях – хората са били погребвани живи. За всичко обаче си имало решение – на китката на трупа започнали да завързват струна, която излизала горе над повърхността и на другия край завързвали камбана. Някой стоял цяла нощ на гробището, за да слуша звънеца.

И ако някой се подсмихне след тези редове, нека си припомним какво пише Димитър Талев в романа „Железният светилник”:

„Грижата на преспанци за чистота и ред по къщите, по дворищата и градините беше голяма, доколкото разбираха те от чистота, ред и хубост… Всеки знае, че превръзки от гнойни рани и всякакви нечистотии от болни се пущат по вода, по реката или дори по вадата на улицата, за да мине болестта лесно, като по вода, но никак не бива да се хвърлят в огъня, че болестта може да се разсърди и да се върне още по-люта… То човек без гадове не може — де ще изтребиш бълхи и дървеници, — но срам и резил е да ти полази въшка по врата или дрехата. Добре е по един или два пъти през годината, срещу Божик или Великден, да отиде човек на баня, а жените отиват и повече пъти, но скришом, че греховна е всяка прекалена грижа за човешката мърша…”