Любопитно08 април 2019

Всичко, което искаш да бъда

Хитовият трилър на Минди Мехия вече на български език

Всичко, което искаш да бъда
Една зловеща история в стил „Туин Пийкс” достига за първи път до българските читатели от издателство „Ентусиаст”. „Всичко, което искаш да бъда” на американската писателка Минди Мехия е безпощаден психологически трилър, който бързо след излизането през 2017 г. се превърна в бестселър не само в САЩ, но и по света. Безпощаден трилър, който провокира въпросите кога умираме, кога убиваме и можем ли да избягаме от демоните, дори и от онези, скрити в самите нас. Предизвикателен и до болка проницателен, „Всичко, което искаш да бъда” размива границите между невинността и отговорността, между истината и заблудата. Романът провокира много въпроси: до какво води любовта – до себеоткриване или саморазрушение... Представяме ви откъс от романа, който неслучайно сп. „Пипъл” определя като „трилър сензация”, а в. „Уолстрийт журнал” го нарежда в класацията за най-добрите нови мистерии.

Анотация

Аз съм всичко, което искаш да бъда...
Наричай ме твоя...
Сигурно вече би трябвало да те наричам с истинското ти име, но нямам сили да го направя. До последно няма да свалям маската, за да успея да ти кажа това, което трябва. Нашето приятелство приключва. Това поначало беше рискована идея, независимо коя си ти. Моля те да ми повярваш, че ти мисля доброто и обвинявам единствено себе си.
Никога не бива да говорим за това. Не казвай на никого.
Сбогом.

ХЕТИ / събота, 22 март 2008 година

Да избягаш от къщи, се оказа тъпо. 

Бях стигнала дотук – стоях на мястото, за което си фантазирах толкова често в час по математика, точно пред таблото за заминаващи полети на летището в Минеаполис, и всяка подробност беше абсолютно същата, каквато си бях представяла. Бях облечена със специалните си дрехи за път – черен клин, еспадрили и бежов пуловер с толкова дълги ръкави, че ръцете ми се криеха в тях, а шията ми изглеждаше още по-дълга и стройна от обикновено. Бях си взела прекрасния кожен куфар, а в дамската ми чанта имаше достатъчно пари за билет до всяко място, което можех да си представя. Можех да отида където си поискам. Да направя всичко каквото поискам. Тогава защо се чувствах като уловена в капан?

Тази сутрин се бях измъкнала от къщи в три часа и бях оставила бележка на кухненската маса, в която пишеше само това: „Ще се върна по-късно. С обич, Хети“. „По-късно“, разбира се, можеше да означава всеки един момент след настоящето. Може би след десет години. Нямах представа. Може би болката никога нямаше да отшуми. Може би никога нямаше да успея да избягам достатъчно далеч. Колкото до „С обич, Хети“, това беше малко прекалено. В моето семейство не беше прието да си оставяме любовни бележки, но дори да бяха заподозрели нещо съмнително, и след един милион години нямаше да се сетят, че се каня да прекося цялата страна.

Направо можех да чуя в главата си гласа на мама. „Хети не е такава. За бога, все пак є остават по-малко от два месеца до завършването, а освен това играе лейди Макбет в училищната пиеса. Нали знам колко се вълнуваше за това?“

Опитах се да заглуша въображаемия глас и отново се зачетох в таблото с информация за заминаващи полети, като се надявах да почувствам поне малко от онова въодушевление, което си представях, че ще изпитам, когато най-сетне избягам от Пайн Вали. Бях пътувала със самолет само веднъж, когато ходихме на гости на някакви роднини във Финикс. Спомням си, че по седалката ми имаше много бутони и лампички, а тоалетната в самолета приличаше на кабината на космически кораб. Исках да си поръчам нещо от количката със закуски и напитки, но мама носеше в дамската си чанта желирани бонбони, така че не опитах нищо друго – дори безплатните фъстъци. Грег знаеше, че не обичам фъстъци, затова изяде и моите. До края на полета му се сърдих, защото все пак си мислех, че фъстъците от самолета ще ми харесат. Това беше преди осем години.

Днес щях да летя за втори път през живота си – към втория си живот. 

И нямаше да стоя там, парализирана от нерешителност и нещастие, ако имаше поне едно свободно място на някой директен полет до летищата „Ла Гуардия“ или „Джей Еф Кей“ в Ню Йорк. Това беше единственият проблем с импулсивното решение за бягство от къщи точно преди Великден. Летището приличаше на търговски център по време на големите предколедни разпродажби, а опашките от заминаващи пътници се виеха до изхода. Най-ранният полет до Ню Йорк, за който имаше места, беше в 6:00 сутринта в понеделник, а аз не можех да чакам дотогава. Още днес трябваше да се измъкна от този щат.

Можех да взема самолет до Чикаго, но това ми се струваше твърде близо до Средния запад, от който исках да избягам. Господи, защо нямаше поне едно свободно място до Ню Йорк? Знаех точно кой автобус да хвана от всяко едно от двете летища, точно в кой хостел да отседна, колко ще 9 ми струва това и как да стигна до най-близката станция на метрото. Бях прекарала часове в интернет, докато наизустя всичко в Ню Йорк – до такава степен, че все едно вече се бях преместила да живея там. И точно това си представях тази сутрин, когато излязох от къщи. А сега нямах друг избор, освен да се взирам в тъпото табло и да се опитвам да измисля друго място, където да отида. След като не можех да летя директно до Ню Йорк, поне трябваше да се приближа максимално до него. В 2:20 имаше полет до Бостън. Колко път имаше от Бостън до Ню Йорк?

Знаех си, че е тъпо, но въпреки това не спирах да поглеждам към входа, откъдето в летището се изсипваха нови и нови хора с планини от багаж, стиснали едновременно ключове, портфейли и самолетни билети. Никой нямаше да ме спре. Никой дори не знаеше, че съм тук. А даже да знаеха, щеше ли да ги интересува? С изключение на родителите ми никой друг на света не ме обичаше толкова, че да си направи труда да се втурне през входа на това летище, като повтаря името ми в отчаян опит да ме открие, преди да замина завинаги. Преглътнах сълзите си, докато се приближавах към гишето, на което продаваха билети за полета до Бостън. Там стоеше една прекалено жизнерадостна жена със слънчев загар, която ме уведоми, че е останало свободно място в първа класа...



Откриха какво правят от глад пчелите с растенията Любопитно

Откриха какво правят от глад пчелите с растенията

Пчелите стимулират цъфтежа като нахапват листата

Псувните намаляват силната болка Любопитно

Псувните намаляват силната болка

Предположението е, че мозъкът в тежък момент търси „по-опростена схема"

Кой звяр или птица ви помага Любопитно

Кой звяр или птица ви помага

Готови ли сте за приключение? Открийте сами тотемното животно, което защитава рода ви

Българската следа в загадката на мистика Руми Любопитно

Българската следа в загадката на мистика Руми

Александър Илиев търси и намира връзки с българското в битието на Мевляна

Затвор за делфини и тюлени в Бургас? Любопитно

Затвор за делфини и тюлени в Бургас?

Готвят се изтезания за морските бозайници, алармират от „Последната клетка"

Още пространство за велосипедистите във Виена Любопитно

Още пространство за велосипедистите във Виена

Заради мерките около пандемията все повече хора карат колело, но трябва и дистанция

Бъдещото ти „Аз” казва: „Иди, учи и се върни” Любопитно

Бъдещото ти „Аз” казва: „Иди, учи и се върни”

Стипендии по 10 000 лева помагат на българи да заминат в чужбина

В Плевенско умряха хиляди пчелни семейства Любопитно

В Плевенско умряха хиляди пчелни семейства

Спад от 90% на популацията от пчели в световен мащаб, това вещае край на човечеството

Мъжът изпада в стрес, когато жената печели 40% от семейния бюджет Любопитно

Мъжът изпада в стрес, когато жената печели 40% от семейния бюджет

Преди тази психологическа граница съпругът не страда, че съпругата изкарва повече от него

Кажи ми цвета на твоето име Любопитно

Кажи ми цвета на твоето име

На всеки звук от азбуката отговаря определен цвят

Синеоките се влюбват за няколко минути, повечето хора биха завили надясно Любопитно

Синеоките се влюбват за няколко минути, повечето хора биха завили надясно

Вижте някои любопитни психологически закономерности

Страхът от страха е по-силен от самия страх Любопитно

Страхът от страха е по-силен от самия страх

Как да се справим сами с паник атаките

Изкуство на простора Любопитно

Изкуство на простора

Всеки може да сподели стих, картина, снимка, афоризъм на ПросториChallenge

Гаджето на Мъск дешифрира името на детето им Любопитно

Гаджето на Мъск дешифрира името на детето им

X Æ A-12 Musk взриви социалните мрежи още преди да е навършил два дни...

Пробегът на мира стартира виртуална обиколка на Европа Любопитно

Пробегът на мира стартира виртуална обиколка на Европа

Всеки от участниците ще тича в района, където живее

Ох, свърши ми сезонът, искам още! Любопитно

Ох, свърши ми сезонът, искам още!

Какво се случва с мозъка ви, когато поглъщате телевизионен сериал