Снимка: Jonathan Chng, Unsplash
Това е въпрос, на който може би само един учен би поискал да се опита да отговори. Защо когато ходим, държим ръцете си изправни до тялото, а когато бягаме ги сгъваме в лактите? На този физически казус е посветена статия в изданието Гардиън.
Месеци след като главоблъсканицата влязла под кожата на Андрю Йегиан, докато той се разхождал в университета в Харвард, ученият вече имал част от отговора. Той помолил доброволци да вървят на бягаща пътека, сложил им кислородни маски и ги оборудвал с други измервателни уреди. Експериментът сочи, че те са изразходвали 11% повече енергия, ако размахват ръце, както е при тичане, отколкото ако ги държи изправени край тялото. Размахването вдигна количеството на използвания кислород от средно 643ml на минута до 712ml на минута.
Проучването, публикувано в Journal of Experimental Biology, включва осем студенти - от запалени маратонци до хора, които тичат по един, два пъти седмично.
„Сгъването на ръката намалява енергията, която трябва да похарчите за рамото, но увеличава тази, която трябва да похарчите в лакътя", каза Йегиан.
Изследователите признават, че не знаят защо бегачите са склонни да сгъват ръцете си, но Йегиан е убеден, че има някаква полза от това. Може да се окаже, че свитите ръце помагат за стабилизиране на главата при бягане, каза той. Предишни изследвания показват, че това може да помогне на бегачите да поддържат баланс.
Изследванията на Йегиан разглеждат само една скорост на движение, така че изразходваната енергия може да бъде различна, когато става дума за бързи скорости, пише Гардиън.