Повечето от нас не се чувстват удобно да разгласяват заплатата си. Не е редно да кажем колко взимаме на съседа си и определено не е редно да кажем на съседа си по бюро. Допускането тук е, че ако всеки знаеше колко получават другите, то би се отворила кутията на Пандора. Би имало караници и спорове, може би дори няколко души биха напуснали. Ами ако се окаже, че потайността всъщност е причината за всички тези конфликти? Какво би се случило, ако имахме пълна прозрачност на заплатите?
На тези въпроси отговаря пред аудиторията на TED Дейвид Бъркъс, изследовател по мениджмънт.
На тези въпроси отговаря пред аудиторията на TED Дейвид Бъркъс, изследовател по мениджмънт.
През последните години той изучавал корпоративните и предприемаческите лидери, които поставят под въпрос обичайните методи за управление на компания. Оказва се, че прозрачността на заплатите - откритото им споделяне в компанията, правят работното място по-добро както за служителите, така и за организацията. Когато не можем да сравним заплатата си с тази на колегите ни е по-вероятно да мислим, че не ни плащат достатъчно и може би дори, че ни дискриминират, казва Бъркъс. (В САЩ правото на служителите да обсъждат заплатите си е защитено със закон.)
Пазенето на заплатите в тайна води до това, което икономистите наричат „информационна асиметрия". Това е ситуация, в която при преговори едната страна разполага с много повече информация от другата. При дискусиите за наемане, повишение или годишно увеличение, работодателят може да използва потайността, за да спести много пари. Представете си колко по-добре ще преговаряте увеличение, ако знаете заплатите на останалите, споделя експертът по мениджмънт.
Според проучване от 2015 г., в което участват 70 000 служители, две трети от хората, които получават средна за пазара заплата, споделят, че се чувстват зле платени. А от всички, които се чувстват зле платени, 60 процента споделят, че имат намерение да напуснат, независимо дали в действителност им се плаща повече, по-малко или средното за пазара.
После, информационната асиметрия, потайността около заплатите позволява по-лесно да игнорираме дискриминацията, която вече е налице в днешния пазар. Според доклад на Института за проучвания на женските политики от 2011 г. разликата в заплащането между мъже и жени е 23 процента. Или с други думи, жената получава 77 цента, докато мъжът - 1 долар. Дейвид Бъркъс казва:
„Осъзнавам, че да кажем на другите колко получаваме може да е неудобно, но не е ли по-малко неудобно от това всеки път да се чудим дали сме били дискриминирани или дали вашата съпруга, дъщеря или сестра получава по-малко от нужното? Откритостта остава единственият начин да се осигури справедливост и прозрачността на заплатите го постига. "
Много проучвания от последните години сочат, че когато хората знаят как им се плаща и къде стоят спрямо заплатата на другите, е по-вероятно да работят усилено за по-добро представяне, да са по-ангажирани и е по-малко вероятно да напуснат.