С „Великата зелена стена” Африка се бори срещу убийствения ход на пустинята

По площ Сахара надвишава територията на цял САЩ и лошата новина е, че не спира да се разраства със заплашителна бързина. За всяка пустиня е типично да се разширява по време на сухия сезон и да се свива обратно през дъждовния. Но в случая със Сахара се наблюдава и допълнително разрастване, причинено от човешката дейност. Известно е, че размерите на пустинята  са се увеличили с 10% за последните сто години. А езерото Чад, което е осигурявало препитание на почти 30 милиона души в местността, сега се е смалило с 90%. Температурите също драстично са се повишили през последните десетилетия. В момента градусите през сухия сезон достигат до над 50°C.

За да противостои на тези тенденции, които заплашват да погубят живота в Африка, Африканският съюз създава проекта „Великата зелена стена”, финансиран от Световната банка, Европейския съюз и ООН. Проектът струва 8 милиарда щатски долара и до момента представлява най-мащабния опит да се облагороди земята в тази част на света. Засадени са над 20 милиона дървета, сред които са устойчивите на суша акация, баобаб и Моринга. В работата по засаждането са ангажирани доброволци от 27 страни, като планът се предвижда да бъде изпълнен до 2030 г. Тогава възстановената гора ще е в състояние да абсорбира 250 милиона метрични тона въглерод от атмосферата.

Това пречистване на въздуха по мащаби се равнява на ефекта, който би се постигнал ако за три години и половина всичките коли от щата Калифорния спрат да се движат. Но освен да се бори с климатичните промени, стената от дървета има за цел и да възстанови обработваемите земи и така да върне поминъка на местните, което би довело до утихване на конфликтите и спад на миграцията към Европа.

Макар очакванията да са обнадеждаващи, „Великата зелена стена” среща и не малко проблеми. Поради настъпилите климатични промени, сезонните дъждове не валят и така посевите не прихващат. Учените пък също твърдят, че дори и да пуснат корени, дърветата едва ли ще оцелеят, както не са могли и множеството други преди тях, засаждани в района на пустинята. Животновъдите използват дефицитната растителност за фураж, като по този начин не й дават възможност да се разрасне. „Великата зелена стена” ще бъде унищожена още докато се „строи”, без да успее да се превърне във функционираща екосистема.

Експертите уточняват, че Сахара не се разраства естествено на юг. Почвата в Сахел губи своята плодородност поради свръх експлоатация и прилагане на неподходящи селскостопански техники и практики. Обезлесяването, разбира се, също е допринесло за неблагоприятната ситуация днес. Съгласно закона, приет след извоюването на независимост на африканските държави от колонизаторите, всяко дърво, намиращо се в частни земи, принадлежи на държавата. Ако селяните решат да го отсекат по свое усмотрение, те могат да бъдат съдени и дори да попаднат в затвора.

Тези строги мерки, които целели да опазят зеленината, всъщност са довели до обратния резултат. Фермерите били обезкуражени да засаждат дървета на територията на имотите си и така местността постепенно се оголила. Без дървета пък горният хумусен слой на почвата лесно се отвява при силни ветрове и бури и земята става неплодородна. Всичко това ни води до извода, че освен възстановяване на горите, е нужна и промяна в начина на обработване на земята и навиците на населението.

Изглежда, че всичко това е взето предвид, защото сега организаторите пренасочват целите на проекта. Вместо да се изгражда просто „стена” от все повече и повече дървета, вече се работи и за подобряването на средата, в която тези дървета ще растат. За да предостави паша за стадата, но да опази дърветата, екипът на „Великата зелена стена” създава т.нар. „банки за фураж”. Това са оградени пространства, където трева и дребни растения се отглеждат специално за фураж, който селяните могат да ползват срещу такса от $1.70 на ден. Можейки сега да хранят животните си по този начин, възрастните вече не се нуждаят от помощта на децата за пашата и могат да ги пратят на училище.

От организацията се опитват да работят многостранно за подобряване на качеството на живот и средата в региона. Парите, събрани от миналогодишните такси за фуража, са вложени в закупуването на соларни панели за местното училище. Тази година със същите средства предстои да се построят спални помещения за онези ученици, които живеят твърде далеч, за да ходят до училището и да се връщат всеки ден. „Великата зелена стена” също осигурява работа за много от местните, на които се плаща, за да садят дървета. Те ще засаждат младите фиданки в близост до вече съществуващи дървета, защото така шансовете им да оцелеят са по-големи.

Въпреки всичките тези мерки, изглежда, че резултатите са незадоволителни. Досега само 15% от планираната територия е озеленена успешно. Финансирането също среща затруднения. Само половината от онези 8 милиарда са усвоени по проекта, защото междувременно по-неотложни екологични проблеми отклоняват вниманието и парите от Сахел. Страните започват сами да финансират залесяването. Сенегал отделя 200 милиона щатски долара на година за засаждането на дървета и грижата за тях. А по-бедните държави не могат и толкова да си позволят.

Каквито и препятствия обаче да среща „Великата зелена стена”, ситуацията в Сахел трябва да се разреши, защото тя неизменно ще има последствия в глобален мащаб. В областта живеят 150 милиона души, две трети от които са на възраст под 25 години. Това е и регионът с най-висока раждаемост в света. Лишени от земя, годна за живот, огромна част от хората ще се насочат към Европа. Недоимъкът и лошите условия също засилват влиянието на екстремистки групировки като „Боко Харам”. Те предлагат на хората работа и провизии, които иначе не биха намерят другаде и с това ги изкушават да се вливат в редиците им. Понастоящем Сахел става новото ядро на тероризма, което няма нужда да казваме, че е още един глобален свръхпроблем.

Междувременно „Великата зелена стена” се е превърнала и в метафора за обединената сила на хората, за дървото като символ на живота.