снимки: iStock
Добивът в мината започнал през 1957 г. при много сурови климатични условия. Сибирската зима продължила 7 месеца и минното дело се усложнило заради замръзването на земята. През кратките летни месеци ледът ставал на кал и превръщал цялата земя в поле от кална утайка. Наложило се сградите да бъдат повдигнати, за да не потънат. Основният завод за преработка бил преустроен на 20 км от мината, за да бъде на стабилна основа. Зимните температури били толкова ниски, че автомобилните гуми и стоманата се разтрошавали, а горивото замръзвало. Работниците използвали реактивни двигатели или динамит, за да топят леда и да достигнат до основния кимберлит, една от двата вида скали, носещи диаманти.
През най-активните си години добивът в мината се равнявал на 10 милиона карата диаманти годишно, от които сравнително висока степен (20%) били оценени като скъпоценни. Това доста разтревожило De Beers, които по времето били основният разпространител на диаманти. Компанията се принудила да приема все по-големи и по-големи доставки на висококачествени руски диаманти с цел контролиране на пазарната цена.
До 70-те години, когато добивът на „Мир” би трябвало да е намалял, Съветският съюз произвеждал все по-големи количество диаманти и накрая през 1976 г. De Beers поискали да направят обиколка на рудника, за да задоволят любопитството си. Разрешение за обиколката било дадено, но руснаците продължили да отлагат посещението. Когато делегатите най-сетне стигнали до мината, визите им точно изтичали, което им дало скромните 20 минути за оглед в зоната. Посещението им не дало отговори относно мистерията на рудника.
След разпада на Съветския съюз в мината работели няколко местни компании. От 2004 г. „Мир” е затворена.
Източник