Зелени Балкани
В последно време целият поток на информация се върти основно върху една тема... Въпреки това ние смятаме, че в такива времена човек има нужда да изплува от морето на негативни и плашещи новини, да си поеме глътка свеж въздух и да види тези, които ще предизвикат усмивка и ще вкарат топли цветове в унилото ежедневие. Преди три дни България посрещна на този свят едно малко рошаво брадато лешоядче, което идва при нас в трудни времена, но пък носи със себе си надеждата, че борбата никога не е напразна и винаги има повод да се зарадваме на живота.
Спасителният център за диви животни към „Зелени Балкани“ е създаден през 1996 г., а малко по-късно официално е признат от министъра на околната среда и водите. Центърът е част от неправителствената природозащитна организация „Зелени Балкани“ и вече 25 години се грижи за бедстващи животни. Екипът се състои от ветеринарни лекари, биолози, еколози и експерти в различни сфери, свързани с грижата и възстановяването на застрашени популации. Спасителният център работи за рехабилитацията на пострадали диви животни, за завръщането на изчезнали видове към тяхната естествена среда и приютяване на конфискувани на границата застрашени видове. „Миналата година имахме пик на пациенти и отбелязахме над 1800 животни, преминали през нашите грижи – разказва ни д-р Христина Клисурова. – Именно затова обучаваме и много млади специалисти, за да имаме компетентен екип, който да се справя с всякакви случаи.“
iStock
Спасителният център за диви животни към „Зелени Балкани“ е създаден през 1996 г., а малко по-късно официално е признат от министъра на околната среда и водите. Центърът е част от неправителствената природозащитна организация „Зелени Балкани“ и вече 25 години се грижи за бедстващи животни. Екипът се състои от ветеринарни лекари, биолози, еколози и експерти в различни сфери, свързани с грижата и възстановяването на застрашени популации. Спасителният център работи за рехабилитацията на пострадали диви животни, за завръщането на изчезнали видове към тяхната естествена среда и приютяване на конфискувани на границата застрашени видове. „Миналата година имахме пик на пациенти и отбелязахме над 1800 животни, преминали през нашите грижи – разказва ни д-р Христина Клисурова. – Именно затова обучаваме и много млади специалисти, за да имаме компетентен екип, който да се справя с всякакви случаи.“
iStockПо следите на брадатия лешояд
Още през 50-те години на миналия век тази древна граблива птица изчезва от нашите земи. Тогава брадатият лешояд е царувал из скалите на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, но днес за жалост повечето от нас никога не сме виждали величествения му полет над българска земя. Лешоядите са изключително важни за стабилизирането на една екосистема, тъй като те са природните санитари, които хранейки се с труповете на мъртви животни, предотвратяват разпространението на много зарази. Следите на лешояда изглеждат напълно заличени не само у нас, но и на целия Балкански полуостров, ситуацията изглежда доста безнадеждна. Но екипът на „Зелени Балкани“ не е на същото мнение. Те вярват, че има надежда за възстановяването на този изчезнал вид и в последните 30 години работят неуморно в тази посока.
Още през 50-те години на миналия век тази древна граблива птица изчезва от нашите земи. Тогава брадатият лешояд е царувал из скалите на Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, но днес за жалост повечето от нас никога не сме виждали величествения му полет над българска земя. Лешоядите са изключително важни за стабилизирането на една екосистема, тъй като те са природните санитари, които хранейки се с труповете на мъртви животни, предотвратяват разпространението на много зарази. Следите на лешояда изглеждат напълно заличени не само у нас, но и на целия Балкански полуостров, ситуацията изглежда доста безнадеждна. Но екипът на „Зелени Балкани“ не е на същото мнение. Те вярват, че има надежда за възстановяването на този изчезнал вид и в последните 30 години работят неуморно в тази посока.
Дом за родители и техните деца
В Спасителния център свое убежище намират различни семейни двойки лешояди, за които ентусиастите от „Зелени Балкани“ се грижи всеотдайно всеки ден. И така в защитената среда на своите волиери (клетка за отглеждане на птици), двойките птици се грижат за своите малки. Отглежданите поколения помагат за възстановяването на популациите на застрашени видове. Новороденото бебе е седмо подред на двойка брадати лешояди, които през 2008 г. са подарени на центъра. Днес техните потомци кръжат из небесата на Алпите и Андалусия или самите те са част от нови програми по реабилитиране на видове. „Зад появата на едно новородено стоят много задълбочени знания и сериозна подготовка – казва д-р Клисурова. – Всеки вид има специфични изисквания за храна, грижи и нужди“. Целият процес е бавен и изисква голяма доза търпение. Лешоядите са едри птици и при тях полово съзряване настъпва едва след десетата година. Макар и да снасят няколко яйца, родителите нямат инстинкта да се грижат за повече от едно малко. Именно затова при първото пропукване на яйцето екипът на Спасителния център го взема от родителите и го поставя в инкубатор. По този начин двойката лешояди продължава да мъти второто яйце, докато от първото вече се подава пухкавата чорлава главичка на новоизлюпения лешояд. В първите 7 дни екипът на Спасителния център се грижи то да се храни правилно и да събере сили, но след това то трябва да бъде предадено на себеподобни родители, за да осъществи връзка с тях. Ако на двойка се излюпят повече малки, те се разпределят при приемни родители. Да, както ние си осиновяваме деца, така и възрастни двойки лешояди, които не могат да се размножават, но имат родителски инстинкти, приемат чуждо бебе и го отглеждат като свое. Когато малкото навърши 3 месеца се транспортира в Европа, където преминава през период на адаптация. Сред дивата природа то продължава да бъде хранено от еколозите чрез скришни асансьори докато не настъпи денят, в който вече е готово да разпери криле и да отлети на свобода.
Утре свободно ще се реят
За щастие състоянието на брадатия лешояд в Европа вече се стабилизира и нашите специалисти от „Зелени Балкани“ имат достоен принос за това. Преди обаче да стартира програмата за завръщането му в България, първо трябва да се стабилизират други две популации – на белоглавия и черния лешояд, което ще подготви почвата, а и екипите на природозащитниците. „Ние обособяваме хранителни площадки за птиците и по този начин те свикват – обяснява ни д-р Клисурова. – В бъдеще те ще насочват новодошлите представители на брадатия лешояд у нас“. Също така работата по тези две популации дава възможността на еколозите да идентифицират потенциални заплахи като електрически стълбове и умишленото тровене не само на птиците, но на и на повечето диви животни като вълка. „С радост можем да споделим, че белоглавият лешояд вече живее на четири различни места из Стара планина. Сега усилията се насочват към черния лешояд и дори да отнеме 10-15-20 години, едно е сигурно – борбата няма да спре докато брадатият лешояд не разпери отново криле над нашия Балкан.“