Снимка: Youtube
Когато напрежението срещу властта в една страна расте, парадигменото мислене и теорията за махалото води общественото мнение само до нови и нови задънени улици, до още гняв и до натрупване на агресия. Но замислят ли се хората, дали те не проявяват същите отрицателни емоции например в един мол в деня „Черен петък"?
Това пише Форест Ривърс в статията си „Доналд Тръмп отрязява колективното ни его", публикувана в сайта за съзнателна еволюция и нови мисловни структури consciouslifenews.com. Ривърс поглежда на процеса на недоволство от птичи поглед и едновременно с това задълбава навътре в психологията на обикновения човек, за да докаже с текста си непреходната мисъл на Юнг: „Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване".
Това пише Форест Ривърс в статията си „Доналд Тръмп отрязява колективното ни его", публикувана в сайта за съзнателна еволюция и нови мисловни структури consciouslifenews.com. Ривърс поглежда на процеса на недоволство от птичи поглед и едновременно с това задълбава навътре в психологията на обикновения човек, за да докаже с текста си непреходната мисъл на Юнг: „Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване".
Подобно на много американци, аз се включих в първия президентски дебат с надеждата да чуя истински обмен на идеи между двама мъже, които се борят за най-мощната позиция в света. Вместо това, аз и милиони зрители станахме свидетели на смущаващ спектакъл с епични размери. Би било подценяване, ако кажем, че Доналд Тръмп, настоящият окупатор на Белия дом, напълно се унижи в този „дебат“ със своя потоп от детски прекъсвания, странни лъжи и признание за надмощие на „белите". За съжаление спонтанните му възмущения, поведението, думите и позициите му бяха не само голям конфуз за самия него, но и за нацията.
В ретроспекция не е наистина изненадващо, че Тръмп е действал толкова грубо и нелепо на национална сцена пред безброй зрители. В края на краищата обезпокоителният модел на разединяваща риторика, безсърдечни действия и арогантно поведение отдавна определя времето му на властване. По-скоро истинската изненада е колко много американци продължават да застават в защита на този все по-отчаян мегаломан. Вярно е, че много загрижени граждани и журналисти побързаха да осъдят наглото поведение на президента по време на дебата.
Тъжната реалност обаче е, че твърде много хора все още го оправдават за позорния му характер. Как да разберем, че това е истина? Според множество проучвания на общественото мнение, направени в дните след дебата, одобрението на Тръмп сред много солидната му база от гласоподаватели не пострада ни най-малко.
Фактът, че толкова много американци продължават да подкрепят този явно егоистичен и морално фалирал човек, повдига два сериозни въпроса:
1. Наистина ли президентът Тръмп е само изключителна аномалия, която се е издигнала на власт при обстоятелствата на смазваща бедност благодарение на недоволни работници от късния стадий на капитализма и с подкрепата на постояния фанатизъм, разпространен сред много американци?
2. Или по-скоро възходът му към властта е някакъв космически бъг чрез който да ни се покаже, че той е огледално отражение на нашето колективно състояние на безсъзнание?
През първата година след избирането му искрено вярвах, че неговото издигане на власт е резултат предимно от тезите в първия въпрос. С напредването на времето обаче и размишлявайки по-задълбочено върху сегашното затруднение на нацията, стигнах до извода, че предположенията във втория въпрос са може би верните.
Болезнената истина е: ние сме Тръмп. До степен, в която трябва да се ужасим от нарцисизма, бездушието, невежеството и разединителните действия на Тръмп; ние също трябва да бъдем ужасени от нашите собствени и колективни прояви на нарцисизъм, бездушие, невежество и разделение.
Винаги, когато президентът се държи като развълнувано дете пред милиони хора, трябва да извлечем архивни кадри, в които се бием, тъпчем и дори се убиваме, за да получим това, което искаме по време на пазаруването в „Черния петък".
Винаги, когато Главнокомандващият злобно се нахвърля срещу журналисти или лично атакува някой от неговите политически опоненти, трябва да преразгледаме собствените си постове в социалните медии и да видим колко често тормозим и нападаме други, които не са съгласни с нашите убеждения и идеологии.
И винаги, когато президентът безсрамно се хвали със собственото си огромно богатство и намеква, че парите определят човека, трябва да изследваме собствения си безсмислен стремеж към материална изгода и да си припомним случаите, когато може да сме гледали с пренебрежение на по-малко щастливите.
Баба Рам Дас, безкрайно мъдрият и обичан духовен учител, отбеляза в една от многото си искрени лекции отпреди тридесет години, че Тръмп е такъв символ на егоизма на Америка. В тази забележителна и пророческа лекция Рам Дас посочи тогавашната еуфория около придобиването на недвижими имоти като отличен пример за нашата привързаност към егото.
Важно е обаче, че този красив мъдрец също обясни чрез характерната си комбинация от остроумие, хумор и нестихващо състрадание, че просто не можем да отговорим на Тръмп с гняв и омраза. Защото президентът не само страда много, но и не е нищо повече от отражение на собствената ни колективна заблуда. Вместо това Рам Дас предложи всички да погледнем в себе си и да признаем това място, където също сме едно с Тръмп.
По своеобразен начин Доналд Тръмп може да се окаже един от най-големите ни духовни учители.
