Снимка: Wikimedia.org
Сюзан Симар е професор по горска екология и преподава в Университета на Британска Колумбия. Тя е биолог и е направила десетки проучвания преди да изкристализира и да получи доказателства нейната хипотеза за комуникацията между дърветата в една гора. Представяме ви основните парадигми от нейното изказване пред аудиторията на TED преди четири години.
Представете си, че вървите през гора. Предполагам, че виждате много дървета на голяма площ - това, което ние, лесовъдите, наричаме група, с грапавите им стволове и красиви корони. Да, дърветата са основата на горите, но една гора е много повече от това, което виждате. Под земята има друг свят, свят на безкрайни биологични пътища, които свързват дърветата, позволяват им да общуват и дават възможност на гората да се държи като един организъм. Може би ви напомня на някакъв вид разум?
Дърветата в истинските гори могат да споделят и информация под земята. Това беше доста спорно и някои мислеха, че съм луда и наистина ми беше трудно да получа финансиране за изследвания. Но упорствах и накрая проведох някои експерименти дълбоко в гората преди 25 години. Отгледах 80 копия на три вида: бяла бреза, ела „Дъглас“ и западен червен кедър.
(Подробният разказ на Сюзън Симард за експеримента си с Гейгеров брояч, с който измервала процеси, случващи се между дърветата в една гора, е във видето под този текст - бел. ред.)
Знаех, че съм открила нещо голямо, което ще промени начина, по който гледаме на взаимодействието на дърветата в горите, те не са само конкуренти, а и сътрудници. Бях открила солидни доказателства за внушителната подземна комуникационна мрежа, другия свят.
...Сега искам да говоря за наука. Как общуват бялата бреза и елата „Дъглас“?
Оказва се, че те разговарят не само на езика на въглерода, но също и на азота, фосфора, водата и със защитни сигнали и алелни химикали и хормони - това е информация. Трябва да ви кажа, че учените преди мен са мислели, че това става чрез подземната взаимна симбиоза, наречена микориза. Микориза буквално означава "гъбокорен". Вие виждате репродуктивните им органи, докато се разхождате в гората. Това са гъбите. Гъбите, обаче, са само върхът на айсберга, защото от пънчетата им излизат гъбични нишки, които образуват мицел и този мицел заразява и колонизира корените на всички дървета и растения. Там, където гъбичните клетки взаимодействат с клетките на корена, има размяна на въглерод срещу хранителни вещества и гъбата получава хранителни вещества като расте в почвата и покрива всяка почвена частица.
Мрежата е толкова гъста, че може да има стотици километри мицел под една единствена стъпка. И не само това - мицелът свързва различни обитатели на гората, при това не само от един и същи вид, а различни, като брезата и елата и играе ролята на Интернет.
Както всички мрежи, микоризните мрежи имат съединения и връзки. Направихме тази карта, изследвайки късите секвенции на ДНК на всяко дърво и всяка гъба в малък участък гора от ели „Дъглас“.
...В една гора, едно майчино дърво може да е свързано със стотици други дървета.
Използвайки изотопните си индикатори, открихме, че майчините дървета ще изпратят излишния си въглерод през микоризната мрежа до дръвчетата от приземния етаж и свързваме това с четири пъти по-големия брой на оцелелите малки дръвчета.
Знаем, че всички предпочитаме собствените си деца и се чудех дали елата „Дъглас“ може да разпознае роднините си, като мама гризли и малкото й? Затова започнахме един експеримент - отгледахме майчини дървета със собствени и чужди малки дръвчета. И се оказа, че те наистина разпознават роднините си. Майчините дървета ги колонизират с по-големи микоризни мрежи. Изпращат им повече въглерод под земята. Те дори намаляват конкуренцията от собствените си корени, за да направят достатъчно място за децата си.
Когато майчините дървета са наранени или умират, те изпращат и мъдри послания на следващото поколение дръвчета. Използваме изотопни индикатори, за да проследим как се движи въглеродът в наранено майчино дърво - надолу по ствола му, после в микоризната мрежа и до най-близките дръвчета, не само въглерод, но и защитни сигнали. Тези два компонента подобряват издръжливостта на дръвчетата при бъдещ стрес. Така че дърветата говорят.
...Горите са и уязвими, не само заради естествени неприятели като бръмбарите-корояди, които атакуват най-вече големи стари дървета, а и заради изсичането за прочистване. Можем да махнем едно-две хъб-дървета, но стигаме до повратна точка, защото дърветата-хъб са нещо като нитовете в самолет. Ако махнем един-два, самолетът пак ще лети, но ако извадим още един или може би този, който държи крилата, цялата система ще се срине.
Когато сечем, трябва да пазим наследствата, майчините дървета и мрежите, дървото, гените, за да могат да предадат мъдростта си на следващото поколение дървета и те да устоят на бъдещото напрежение. Трябва да защитаваме природата.
Трябва да възстановяваме горите си с многообразие от видове, генотипи и структури, като засаждаме и позволяваме естествена регенерация. Да дадем на Майката Природа инструментите, от които се нуждае, за да използва способността си да се самолекува.
