Снимка: Wikimedia.org
Леонид Рогозов (14 март 1934 - 21 септември 2000) е руски хирург, участвал в шеста Съветска антарктическа експедиция през 1961 година. Остава в историята като човека, който сам си направил операция от апендицит.
През декември 1959 година Леонид Рогозов пристига в Антарктида като лекар на 6-а съветска антарктическа експедиция. Освен лекарските си задължения той съвместявал и позициите на метеоролог и шофьор. След 9-седмична подготовка, на 18 февруари 1961 година, в оазиса Ширмахер е открита новата съветска арктическа станция Новолазаревская. Няколко месеца по-късно там се случва събитие, което прави 27-годишния хирург световноизвестен.
На 29 април 1961 година Леонид забелязва у себе си тревожни симптоми: отпадналост, гадене, повишена температура и болка в коремната област долу вдясно. Леонид е единственният лекар в 13-членната експедиция. Поставя си диагноза остър апендицит. Консервативната тактика за лечение (покой, глад, охлаждане на мястото и антибиотици) не дава резултат. На следващия ден температурата се повишава. На нито една от близките станции няма самолет, а и дори да е имало, лошите метеорологични условия не биха позволи излитане. За спасяване на живота на болния имало само един начин - спешна операция, която той трябвало да извърши сам върху себе си.
Късно вечерта на 30 април хирургът се заема със себе си. Помагат му метеорологът Александър Артьомиев, който му подавал инструментите и инженер-механикът Зиновий Теплинский, който държал до корема му не много голямо огледало и насочвал светлината от настолната лампа. Началникът на станцията Владислав Гербович наблюдавал дали на някого от помагачите няма да му стане зле от гледката, тъй като мъжете нямали никакъв медицински опит.
В легнало положение, полуизвърнат на ляво бедро, Леонид си прави местна анестезия с разтвор от новокаин. С помощта на скалпел прави 12-сантиметров разрез в корема си. В някои моменти гледайки в огледалото, в други моменти чрез опипване (без ръкавици), той успява да отстрани възпаления апендикс и да вкара антибиотик в коремната кухина. След 30—40 минути от началото на операцията губи сили, вие му се свят, трябва да прави кратки почивки, за да продължи. Към полунощ операцията, която продължила 1 час и 45 минути, приключила. След 5 дни температурата се нормализирала, след още два дни си махнал конците.
Ето какво разказва Рогозов (който, между другото, е знаел български) в изданието на "Информационния бюлетин на Съветската Антарктическа експедиция" от 1962 година:
"Не си разрешавах да мисля за нищо, освен за това, което правя. Ако се случеше така, че да загубя съзнание, бях показал на Саша Артьомиев как да ми бие инжекция… Моите бедни асистенти! В последната минута ги погледнах: те стояха в белите си престилки, а лицата им бяха по-бели от престилките. Аз също бях изплашен. Но после взех инжекцията с новокаин и забих иглата в себе си. По някакъв начин автоматично се превключих на режим за опериране и от този момент нататък не забелязвах нищо, което не се отнасяше до операцията.
Да стигна до апендикса не беше лесно дори с помощта на огледалото. Трябваше да го правя опипом. Внезапно в главата ми проблесна мисъл: "Аз си нанасям все повече рани и не ги усещам…" Ставам все по-слаб и по-слаб, сърцето ми почва да излиза от ритъм. На всеки четири-пет минути спирам да почина за около 20—25 секунди. И накрая, ето го най-сетне проклетия апендикс! В най-тежкия етап по премахването на апендикса загубих дух. Сърцето ми замря, а ръцете ми бяха като гумени. Е, какво, помислих си, това ще свърши зле. А ми оставаше само да си извадя апендикса! После осъзнах, че всъщност вече съм спасен!"
Снимки от уникалната операция можете да видите тук.