Равин Ари Животовски, професор в израелския Bar-Ilan University, казва, че в оригиналния текст не се посочва нищо конкретно и „ние не знаем какъв вид е дървото, не знаем и какъв е плодът, защото няма доказателства, че е ябълка.“ Еврейската дума използвана в този стих е „peri“, която носи общото значение за „плод“ както в библейския, така и в съвременния иврит.
Възможно е преобразуването на понятието „плод“ в „ябълка“ да е започнало в Рим през 382 сл. Хр., когато Папа Дамас I заръчва на Йероним Стридонски да преведе Библията на латински. Там той превежда „peri“ в латинската „malum“, а на свой ред на английски това означава както „ябълка“, така и всякакъв друг месест плод със сърцевина и семена. Другото значение на „malum“ е „зъл, порочен“ и вероятно Йероним е използвал това, за да получи игра на думи, с която засилва значението на първородния грях.
Но ако не е ябълка, тогава какъв е този плод? В обсъждания на равини, описани в Талмуд (книга с тълкувания, учения и библейски закони) едно от първите предположения е, че става въпрос за смокиня, именно защото със смокинови листа Адам и Ева прикриват голите си тела. Други възможности са грозде, дори и пшеница „chitah“, което на иврит звучи сходно на „cheit“ - „грях“. Все пак равините смятат, че най-вероятно става въпрос за цитрон – плод с горчиво-сладък вкус, приличащ на лимон, традиционно използван по време на есенния еврейски празник Сукот.
При толкова възможни варианти как ябълката, чиито произход дори не е от Близкия Изток, а от Казахстан в Централна Азия, се е превърнала в преобладаваща интерпретация? Според Робърт Апелбаум, почетен професор по английска литература в Uppsala University в Швеция: „Художниците е трябвало да изобразят нещо“. Така картините и други артистични произведения на тема „Райската градина“ помагат да се затвърди образът на ябълката като „забранения плод“.
Източник