Със своите над 1,4 млрд. души Китай е най-населената страна в света. На първо място е и по строящи се сгради, но въпреки огромния брой хора, част от тях стоят празни.
Превърналият се в индустриално чудо през последните десетилетия Китай строи градове от нищото със завидна бързина. Снимките на част от тези градове граничат с мегаломания и подсказват за надвиснал над главите на хората балон на недвижими имоти. Жителите в тях се чудят дали някога ще имат съседи.
Трудно е да се каже колко точно са празните имоти, защото китайското правителство не дава информация за това, но по данни на експерти през 2018 г. са близо 64 млн., разпределени в 50 града.
„В нормалните страни кооперациите се изграждат, защото има търсене“, казва икономист от Държавния съвет на Китай. „В Китай кооперациите се строят, за да увеличават производството на стомана и цимент. Тук е наопаки“.
Според други тези градове са замислени да бъдат използвани като убежище за хората при евентуално бомбардиране на Пекин, Шанхай или Хонконг. Най-вероятната причина за наличието на градовете-призраци е липсата на перспектива за работа, защото жилищата в столицата Пекин и другите многомилионни градове в страната са много по-скъпи.
В повечето части от света наричат градове-призраци тези, които са имали население, но са напуснали. В случая с Китай те не са напуснати, а изобщо не са имали почти никаква популация. Градове с вили и апартаменти се извисяват за по-малко от седмица, за да поберат милиони жители, но стоят празни с години заради финансовата криза, която прекъсва строителния бум. Град с няколко дузини офис кули, който е построен, за да бъде „китайският Манхатън“, стои почти празен в покрайнините на Тиендзин.
Изграденият през 2007г. Тиандученг е замислен като копие на Париж и има собствена Айфелова кула, типични парижки фасади, ренесансови фонтани и калдаръмени улички. Въпреки това, в него живеят хора, които използват бюстовете на европейските артисти, за да простират прането си. Причината за провала е, че Тиандученг е построен в средата на провинцията, откъснат от обществения транспорт и със слаби връзки с другите градове.
Ордос е префектурен град, намиращ се в автономния регион Вътрешна Монголия, и е вероятно най-известният град-призрак в Китай. Построен е по модел на Дубай. Започнал е като миньорски град и е проектиран така, че да побере милион души. Но неговата популация е не повече от 1/3 от предвиденото поради срив на цените на въглищата, високи цени на имотите и липса на сигурни доходи.
Все пак може би има надежда за развитието на тези градове. През последните 1-2 години има увеличение в продажбите на апартаменти в квартала Кангбаши, Ордос. „Ние вече не сме призрачен град“, смее се местен търговец на имоти.
Промяната идва от интензивното съревнование между учениците и най-вече между техните родители да вкарат децата си в най-престижните китайски университети. След като общинските служители преместиха някои от най-добрите гимназии на префектурата в Кангбаши, интересът към имотите в региона скочи рязко. Както и техните цени.
Но дали преместванията на училищата ще имат дълготрайно положително въздействие върху икономиката на областта? Вътрешна Монголия все още е на едно от последните места по икономически растеж сред регионите в Китай.
