Снимка: Wikimedia.org
93-годишният Аврам Ноам Чомски е американски лингвист, философ и когнитивен изследовател. В академичните и научните среди е известен като един от бащите на съвременната лингвистика и основна фигура в аналитичната философия. След 60-те години на 20 век той става популярен като политически дисидент и анархист, описва себе си като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги.
Предлагаме ви откъс от „Хегемонията или оцеляване: Америка в търсене на глобално господство".
Предлагаме ви откъс от „Хегемонията или оцеляване: Америка в търсене на глобално господство".
Преди няколко години видният биолог Ернст Майр (един от водещите еволюционни биолози на 20 век, експерт по класификация на живите организми, орнитолог, историк и изследовател - бел.ред.) публикува разсъжденията си за вероятността от откриване на извънземен разум. Той оцени подобни шансове като изключително малки. Аргументът му се базира върху разбирането за адаптивност – това, което наричаме „по-висока интелигентност“.
Самият автор обозначава „висшия разум" като определена форма на организация на човешкия интелект. Майр установява, че от зараждането на живота на Земята от цялото разнообразие от биологични видове, само един е успял да постигне ниво на интелигентност, достатъчно за създаване на цивилизация. Това се случило съвсем неотдавна, само преди някакви си сто хиляди години. Оцеляла само една група индивиди, на които всички сме потомци.
Майр предполага, че при естествения подбор интелектуалната организация на човека изобщо не е най-конкурентната.
Целият ход на развитието на живота на Земята служи за опровергаване на тезата, че „по-добре е да си разумен, отколкото глупав“. Най-малкото, ако се съди по критерия за биологично оцеляване, може да се каже, че бръмбарите и бактериите многократно са надминали хората. Майр също стигна до доста мрачното заключение за средната продължителност на живота на отделен вид, като заключава, че тя „е около сто хиляди години“...
Идва етап в развитието на човечеството, когато ще можем да отговорим на въпроса: по-добре е да бъдем разумни или глупави? Най-окуражаващата перспектива е, че отговорът на този въпрос няма да бъде намерен. В противен случай може да се изправим пред очевидния факт, че човешката раса в известен смисъл е била „биологична грешка“. Човечеството прекарва отредените му сто хиляди години за самоунищожение и постепенно убива всичко живо.
Несъмнено този вид е усвоил перфектно само тези умения. В такава ситуация един въображаем наблюдател от друга планета може правилно да заключи, че човешката раса през цялата си история, особено през последните няколкостотин години, е показала само това свое лично умение. В същото време той нанася значителни щети на околната среда, унищожава популации от по-сложни организми, благоразумно и хладнокръвно унищожава себеподобните си.
