Учен с интересна нова теория за прозяването

Андрю Галъп от Държавния университет в Ню Йорк внимателно прегледал предварителните изследвания за прозяването при хора и животни, за да разбере какво предизвиква това действие. Ученият заключава, че прозяването се е развило като социален сигнал, който показва на  останалите  членове на групата, че индивидът вече е по-малко бдителен и другите трябва да бъдат особено внимателни, ако наблизо се появи хищник, според Daily Mail.

Изследванията сочат, че има връзка между размера на мозъка и колко дълго се прозявате. Колкото по-голям е мозъкът, толкова по-дълго и по-силно се прозява индивидът.

„Прозяването може да бъде както спонтанно, така и заразно. Първото е физиологично по природа, а второто е резултат от прозяването на някого друг. Вярвам, че заразното прозяване се е развило съвсем наскоро и този сигнал е станал често срещан сред групите социални животни", разсъждава Галъп.

Според учения заразното прозяване е присъщо само на социалните видове, които са склонни да се обединяват в групи и тази особеност се развива едва след периода на детството.

„Има много теории, които обясняват физиологичното значение на прозяването, но повечето от тях не са потвърдени или се оказват погрешни. Например, има общоприето, но неправилно схващане, че прозяването балансира нивото на кислород в кръвта. Честотата на прозяване не се променя към високи или ниски нива на кислород или въглероден диоксид в дишането", обяснява Галъп. Той твърди, че прозяването и дишането се контролират от различни механизми.

„Миналата година излезе проучване върху животни, сочещо че прозяването помага за охлаждане на мозъка и не обогатява кръвта с кислород. В друго сравнително изследване при хора и примати учените открили, че честотата на прозяване може да се контролира от промени в температурата на околната среда, което потвърждава предишни открития", казва Галъп.