Худ. Джоузеф Дюкро
Изследванията сочат, че има връзка между размера на мозъка и колко дълго се прозявате. Колкото по-голям е мозъкът, толкова по-дълго и по-силно се прозява индивидът.
„Прозяването може да бъде както спонтанно, така и заразно. Първото е физиологично по природа, а второто е резултат от прозяването на някого друг. Вярвам, че заразното прозяване се е развило съвсем наскоро и този сигнал е станал често срещан сред групите социални животни", разсъждава Галъп.Според учения заразното прозяване е присъщо само на социалните видове, които са склонни да се обединяват в групи и тази особеност се развива едва след периода на детството.
„Има много теории, които обясняват физиологичното значение на прозяването, но повечето от тях не са потвърдени или се оказват погрешни. Например, има общоприето, но неправилно схващане, че прозяването балансира нивото на кислород в кръвта. Честотата на прозяване не се променя към високи или ниски нива на кислород или въглероден диоксид в дишането", обяснява Галъп. Той твърди, че прозяването и дишането се контролират от различни механизми.„Миналата година излезе проучване върху животни, сочещо че прозяването помага за охлаждане на мозъка и не обогатява кръвта с кислород. В друго сравнително изследване при хора и примати учените открили, че честотата на прозяване може да се контролира от промени в температурата на околната среда, което потвърждава предишни открития", казва Галъп.
„Но аз вярвам, че прозяването е преди всичко сигнал за останалите членове на социалната група. Бъдещи изследвания биха могли да проучат дали спонтанното прозяване се е развило специално, за да сигнализира за вътрешното състояние на индивида и/или е допринесло за промяна в поведението на наблюдателите на прояващия се" - заключава Галъп.