Снимка: Джошуа Сортино, Unsplash
Беатрис Фламини прочела 60 книги по време на 500-дневния си престой в испанска пещера. Испанската алпинистка наскоро напусна пещера, намираща се на 70 метра под земята, където живя изолирана от външния свят. Изпълзявайки на светло, не изглеждала много развълнувана от достижението си. Но се зарадвала на предложената й бира.
50-годишна Беатрис Фламини от Мадрид, е напуснала пещерата в Южна Испания на 14 април 2023 г., влязла е в нея на 21 ноември 2021 г. Въпреки че все още не е окончателно потвърдено от екипа на Световните рекорди на Гинес, това вероятно ще е нов световен рекорд за най-дълго време, прекарано под земята.
Всъщност пребиваването на испанката в изолация е продължило 508 дни. Била е принудена временно да напусне пещерата за осем дни поради технически проблем. Въпреки това, по време на тази осемдневна пауза, тя твърди, че е живяла в уединение и е останала в палатка, преди да се върне в пещерата си. Тя запълвала времето си с четене, упражнения и плетене. Записвала е всичко с две камери. По-късно ще бъде готов и документалният филм за пребиваването на жената под земята.
Откъсната от земното битие, Беатрис не знаела нито за руската инвазия в Украйна, нито за смъртта на кралица Елизабет II. „Все още съм заседнала в 21 ноември 2021 г. Не знам нищо за света“, казва тя пред BBC News.
Разполагала е с паник бутон, но е била инструктирана да го използва само в случай, че животът й е застрашен или нещо съвсем се обърка. Фламини твърди, че никога не се е изкушавала да извика за помощ и никога не е мислила да напусне пещерата.
„Никога. Всъщност не исках да излизам“, заявила тя пред репортерите. На някои от въпросите им жената се затруднявала да отговори. Думите й не идвали лесно след толкова време, прекарано в пълно мълчание.
Фламини нарича себе си „елитна екстремна спортистка“. Мотивът й за тази рискова авантюра била тръпката от предизвикателството. Екипи от експерти и учени са следили процеса и сега ще анализират как социалната изолация и дезориентацията влияят върху усещането за време на човека и моделите му на сън.
През 2021 г. екип от 15 души излезе от пещера след само 50 дни, прекарани в нея. Целта била да се изследва как изключителната изолация и липсата на външна обвързаност с времето се отразяват на техните тела и умове. Напълно откъснати от дневна светлина и часовници, групата трябвало да разчита на своите циркадни ритми (биологичните часовници на тялото), за да реши кога да яде и да спи. Междувременно учените наблюдавали техните телесни температури, модели на сън, социални взаимодействия, поведенчески и когнитивни реакции към новата им среда.
