Жена прекара в подземна пещера 500 дни в пълна изолация

50-годишна Беатрис Фламини от Мадрид, е напуснала пещерата в Южна Испания на 14 април 2023 г., влязла е в нея на 21 ноември 2021 г. Въпреки че все още не е окончателно потвърдено от екипа на Световните рекорди на Гинес, това вероятно ще е нов световен рекорд за най-дълго време, прекарано под земята. 

Всъщност пребиваването на испанката в изолация е продължило 508 дни. Била е принудена временно да напусне пещерата за осем дни поради технически проблем. Въпреки това, по време на тази осемдневна пауза, тя твърди, че е живяла в уединение и е останала в палатка, преди да се върне в пещерата си. Тя запълвала времето си с четене, упражнения и плетене. Записвала е всичко с две камери. По-късно ще бъде готов и документалният филм за пребиваването на жената под земята.

Откъсната от земното битие, Беатрис не знаела нито за руската инвазия в Украйна, нито за смъртта на кралица Елизабет II. „Все още съм заседнала в 21 ноември 2021 г. Не знам нищо за света“, казва тя пред BBC News.

Разполагала е с паник бутон, но е била инструктирана да го използва само в случай, че животът й е застрашен или нещо съвсем се обърка. Фламини твърди, че никога не се е изкушавала да извика за помощ и никога не е мислила да напусне пещерата.

„Никога. Всъщност не исках да излизам“, заявила тя пред репортерите. На някои от въпросите им жената се затруднявала да отговори. Думите й не идвали лесно след толкова време, прекарано в пълно мълчание.

Фламини нарича себе си „елитна екстремна спортистка“. Мотивът й за тази рискова авантюра била тръпката от предизвикателството. Екипи от експерти и учени са следили процеса и сега ще анализират как социалната изолация и дезориентацията влияят върху усещането за време на човека и моделите му на сън.

През 2021 г. екип от 15 души излезе от пещера след само 50 дни, прекарани в нея. Целта била да се изследва как изключителната изолация и липсата на външна обвързаност с времето се отразяват на техните тела и умове. Напълно откъснати от дневна светлина и часовници, групата трябвало да разчита на своите циркадни ритми (биологичните часовници на тялото), за да реши кога да яде и да спи. Междувременно учените наблюдавали техните телесни температури, модели на сън, социални взаимодействия, поведенчески и когнитивни реакции към новата им среда.