
снимка: iStock
В гората на Индийския субконтинент има дървета, които „ходят“. Дървото Banyan е свещено в индуизма, разширява популацията си като „хвърля“ корените си надалеч от стъблото и те пускат свои клони. Корените са гъвкави и могат да „пълзят“ по начин, който им позволяват да се преместят за оптимална слънчева светлина и хранителни вещества. Целият процес изглежда така, сякаш тези клони се скитат насам-натам.
Тези дървета са признати за най-големите в света по отношение на площта, която могат да покрият. Ако погледнете дърво Banyan (Ficus benghalensis), вероятно ще си помислите, че гледате цяла гора, но не е така. Вероятно е само един масивен организъм. Всъщност най-големият екземпляр, известен като Големия банян, обхваща 1347 квадратни метра. Намира се в ботаническата градина Acharya Jagadish Chandra Bose в Калкута.
Известни още като „смокиня-удушвач“, баняновите дървета израстват от семена, които „кацат“ върху други дървета и след това пускат корените си надолу, за да задушат приемника. Когато дървото гостоприемник умира, банянът разпростира характерните си поддържащи клони-корени, които приличат на други дървета.
Банянът не ходи бързо. Той се придвижва из горите с темпове, които до голяма степен са незабележими за хората, реагирайки на околната среда и адаптирайки се към екосистемата. Понякога живее между 250-500 години.
Дървото има и символично значение. В Индия му казват Вата-врикша, наименованието му се свързва с Яма, бога на смъртта. Често се отглежда в близост до селски крематориуми.
Според индуизма, Кришна изнася проповедта си за свещената Бхагавад Гита, докато стои под банян. Индуисткото космическо „световно дърво“ също изобразява обърнат надолу банян, чиито корени са в небето, а то самото расте към земята.
През вековете с баняна са свързвани асоциации за живот, плодородие и възкресение, но когато британците нахлули в Индия, те използвали тези свещени дървета, за да обесват на тях враговете си.