изображение: iStock
Още като деца са ни научили, че „моля“ е вълшебната думичка. „Моля“ е израз на учтивост, който показва уважение, превръща искането в молба, която може би ще се изпълни по вълшебен начин. Но ново проучване за начините, по които хората отправят молби един към друг, сочи, че „моля“ може да по-скоро стратегически инструмент за справяне с търкания или препятствия между членове на семейството, приятели и дори колеги. Хората казват „моля“ много по-рядко от очакваното и най-вече когато очакват отговор „не“.
Проучването е публикувано в Social Psychology Quarterly от екип социолози от UCLA. Независимо дали подават маслото или карат някого до летището, непознатите си казват „моля“ един на друг, за да подсилят молбата си. В повечето случаи – когато усещат, че отсрещната страна вероятно не желае или не може да я изпълни по ред причини.
Социолозите съветват да се полагат по-малко усилия за преподаване на клиширани принципи. Фокусът е добре да се обърне към това как да усещате детайлите в дадена ситуация.
„Всяко общо правило – като казването на „моля“ и „благодаря“ – не взема предвид конкретната ситуация и може не винаги да показва уважение или учтивост“, каза Андрю Чалфун от екипа на изследването.
Казването на „моля“ не винаги е успешно, а в някои ситуации може дори да бъде вредно.„В грешен контекст казването на „моля“ може да крие риск да прозвучи настойчиво или съмнително относно желанието на друг да помогне“, уточнява Чалфун.
Социолозите анализирали думите, изражението на лицето и поведението на участниците в изследването в продължение на 17 часа. Това били предимно неформални, естествено протичащи разговори, записани на видео между членове на семейството, приятели и колеги, но с участието и на непознати. Видеокамерите били поставени със съгласието на участниците в домовете, на работните места и на открито. Участниците били англоговорящи на различна възраст, с различен расов, етнически и социално-икономически произход.
От повече от хиляда различни „заявки за съдействие“ в експеримента, думичката „моля“ е използвана само 69 пъти или 7% от времето, най-вече когато е имало някакво препятствие за преодоляване, а не поради смирение, учтивост, потребност от уважение, разлика в пола или относителния размер на искането.
В около половината от случаите, когато някой е поискал нещо с „моля“, това е било, защото лицето, към което е отправена молбата, вече е показало, че не желае да действа според искането или преди това е отказало.
Децата казват „моля“ толкова често, колкото и възрастните, и то в сходни ситуации.
