Снимка: Wikimedia Commons
Ако погледнете траекториите на полета на самолетите, пътуващи по света, може да забележите няколко странности. Едната е, че те не се движат по прави линии до крайните си точки. Друга особеност е, че много малко самолети избират пътят им да минава над Тибет.
Релефът на Тибет е изпъстрен от планини и високи плата. На пръв поглед това не може да е причината, тъй като самолетите биха могли просто да прелитат над този регион на по-голяма височина, но всъщност обяснението е това.
Планинските вериги водят до много турбуленции
„В най-простия си смисъл турбуленцията е смущение във въздуха и прилича на движението на вълните и морски течения. Ако по пътя на настъпващата вълна няма препятствия, тя ще „тече“ добре, но ако удари морска стена, да речем, тя ще се разпадне и можете да видите прекъсването на вълната“, обяснява популярно Дарън Ансел, експерт по космическото и аерокосмическо инженерство от Университета на Централен Ланкашър пред The Conversation.
„Тъй като въздухът се движи над създадени от човека структури и естествен терен като планините, въздушният поток се нарушава и се получава турбуленция. Така че ако излитате или кацате от летище близо до планинска верига или много хълмист терен е по-вероятно да изпитате този вид турбуленция по време и малко след излитане.“
Въпреки че е възможно да летите над Тибет, планинските вериги могат да доведат до сериозно раздрусване и неспокойно пътуване. Друг проблем е безопасността. Самолетите летят много по-високо от средната надморска височина от 5000 метра в региона. Но ако налягането в кабината падне (рядко събитие), може да се наложи пилотите да се спуснат до около 3000 метра, където въздухът е годен за дишане, преди да се опитат да кацнат на някое близко летище. Това е сериозен риск – слизането до тази височина просто ще ви блъсне в планинска верига.
Поради тези причини, както и поради липсата на зони, където може да се извърши аварийно кацане, самолетите, които не кацат на летищата в района, избягват да летят над Тибет.
