Снимки: Wikimedia Commons и iStock
В сърцето на пустинята Каракум в Туркменистан се намира огнена пропаст, която пленява въображението от десетилетия. Известен като „Портата към ада“, газовият кратер Дервезе излъчва непрекъснато сияние, а пламъците му танцуват на фона на нощното небе. Тази аномалия обаче е напълно обяснима от научна гледна точка, пише BBC Science Focus .
Историята на газовия кратер Дервезе датира от 1971 г., когато геолози пробивали кладенец в района за добив на природен газ. По време на сондажните операции земята под сондажната им платформа се срутила. Пред изумените им погледи се разкрила пещера, пълна с газ.
За да предотвратят отделянето на опасния метан в атмосферата, учените от екипа решили да го запалят. Надявали се, че той ще изгори в рамките на няколко седмици. Противно на очакванията им, огънят все още гори, подхранван от огромни запаси от природен газ под земята.
През 2013 г. канадският изследовател Джордж Курунис предприема смела експедиция в кратера. Той събира от огнената бездна почвени проби, за да изучава екстремофилни микроорганизми – организми, които виреят в екстремни условия. Неговите открития доказват, че съществуват бактерии, които могат да оцелеят при невероятно високи температури в богати на метан среди. А това означава, че при подобни условия някъде из Вселената може да има живот.
Газовият кратер Дарваз е пример за така наречения „пробив на природен газ“, при който задържаният метан, често под налягане, излиза през пукнатини в земната кора и се запалва при досег с кислород и източник на огън. Непрекъснатото горене се поддържа, защото подземната геология действа като гигантска пореста гъба, напоена с въглеводороди, осигурявайки почти постоянно подаване на метан за подхранване на пламъците.
Термодинамиката също играе роля в този процес: топлината от огъня затопля околните скали и почва, разширявайки подземните пукнатини, позволявайки да изтече повче газ, създавайки самоподдържащ се цикъл на горене.
Подобни „порти към ада“ има в Нов Южен Уелс, Австралия, на връх Уинген, наречен „Гореща планина“. Подземният въглищен пласт там тлее от около 6000 години. Това е най-старият известен нестихващ пожар.
