Снимка: Wikimedia Commons
На 29 юли в Каварна концерт на Плевенска филхармония под диригентството на маестро Йордан Камджалов слага началото на традиционните Юлски нощи. Но наред с празника на духа и музиката, на този концерт Маестрото дава добър урок на публиката. Какво се случи разказва на страницата във Фейсбук Марина Василева, бивш зам.-министър на културата:
Поздравления за Маестро Камджалов и позицията, която зае по време на снощния концерт на Плевенската филхармония в Каварна. Проявата му на характер вероятно няма да му донесе нови симпатизанти, но беше единствената правилна реакция в защита на достойнството на музикантите на сцената.
Поради лоша метеорологична прогноза концертът бе преместен на закрито. Сред публиката имаше много семейства с деца. Оттам нататък – позната история: разговори на висок тон, подвиквания, непрекъснато разместване, разходки "по нужда" и без нужда.[...]Случайни минувачи, решили да ползват тоалетната в сградата, които обсъждат на висок глас предстоящата си вечеря и всякакви други планове.
[...]
Кихане, кашляне, шумолене на пакети с чипс, отваряне на кенчета, подвиквания, подсвирквания, пляскания извън ритъм…
Маестро Камджалов прекъсна концерта и възпитано, но много категорично, помоли онези, които се вълнуват повече от вечерята си, отколкото от изкуството, да напуснат залата.
Никой не излезе. Концертът продължи. И дори децата се усмириха.
Няколко кратки препоръки от мен:И, за Бога, спирайте ги тези телефони като влизате в концертна зала.
- Ако не можете да контролирате децата си за час и половина, вероятно още не са готови да ги запознаете със симфоничната музика.
- Ако сте болни – останете си у дома.
- Ако ви вълнува повече менюто на близкия ресторант – не влизайте в залата.
- Ако не можете да изкарате 90 минути без да хрупате или пиете нещо – отидете в ресторант, а не на концерт.
Шапо́, Маестро!
На концерт хората кашлят два пъти повече
Проблемът с шумната публика, която буквално проваля концерти, не е от вчера и не е само въпрос на ниска култура. Феноменът кашляне по време на представление е тема на изследване на професор Андреас Вагенер от Университета в Хановер още преди няколко години.
Вагенер стигнал до извода, че по време на концерт човек кашля средно два пъти повече, отколкото в нормалния живот. Причините са както физиологични така и психологически. При продължително мълчание гърлото пресъхва. Това е функционалната обосновка на фактите. Но много дълбоки са корените на подсъзнателната потребност за кашляне на публично място.
„Кашлицата е единствената възможност за зрителя да участва в събитието” – пише Вагенер. Концертът е ритуал, създаващ през хилядолетията потребност у индивида да е съпричастен към него. Тъй като е забранено да подпява или да потропва, зрителят почва да подкашлюква…
Закашля ли се един – вече кашля две трети от залата. Това е феноменално. След като свърши кашлящата вълна, по редовете се надига вълна от насмешка във връзка с предишната. (Дали изобщо публиката се интересува какво се случва на сцената и това не е ли подсъзнателна проява на бунтуващото се, че не е център на внимание его? Този риторичен въпрос си задава и Екхарт Толе.)
„Честна дума, като с кучетата на село е!”
Това са думи на знаменитият пианист Алфред Брендел. В своя памфлет „Кьолнските кашльовци” („Die Huster von Köln”) Брендел, който е и поет, пише:
„Те, познавайки отлично музиката, са подлеци – защото изчакват и започват да кашлят на най-неподходящото място, например в трагично звънящата тишина на генералните паузи.”
При едно от участията си в Хамбург Алфред Брендел се провиква: „Ако не спрете да кашляте, аз няма да свиря!”
Към непримиримите борци против кашлянето на концертите на симфонична музика е и диригентът Кристиан Тилеман. Той неведнъж е спирал концерт заради звуковата агресия от залата. Тези творци считат проявите на лаещата публика за величайшо неуважение към музиката.
