
Снимка: Wikimedia Cammons
Есента иде и отново е време... да, и за училище, но и за още един странен на пръв поглед ритуал в Исландия. Това е сезонът на хвърляне на бебета пуфини от скалите. Но да не ви и хрумва, че има нещо с тричането или с каквото и да било насилие над животни. Подбудите на исландците са далеч по-благородни.
С наближаването на края на лятото, услужливите местни жители помагат на малките бебета пуфини (видът е тъпоклюна кайра) да напуснат семейните гнезда в скалите за първи път и да усетят мощта на крилете си над океана.
Тази традиция е отдавнашна във Вестманаейяр (Вестманските острови), където тези птици гнездят. Архипелагът е дом на най -голямата колония от пуфини в света, с около 830 000 размножаващи се двойки – приблизително 20 процента от световната популация. Те пристигат всяка късна пролет, за да се чифтосват и снасят яйцата си там.
С настъпването на нощта, малките пуфини тръгват да бягат от гнездото. Те се стремят към светлината. В дивата природа всичко би било наред – водени от светлината на Луната, те стигат до високите брегове и излитат в своя първи полет. Но в цивилизацията те често са подвеждани от светлините на големите градове или близките села. И вместо към океана – се насочват по-навътре в сушата. Крилата им все още са твърде слаби, за да излетят отново. Голяма е опасността да се окажат заседнали на острова, където стават лесна плячка за местните хищници, ако не бъдат спасени.
Исландците се намесват, за да върнат малките птички в правилната посока. От години се създават спасителни отряди. Стотици доброволци всяка вечер претърсват близките градове и села, събират нещастните заблудени пиленца и ги отнасят към брега. На изгрев-слънце внимателно ги хвърлят от някоя скала.
Веднъж почувствали се във въздуха, бебетата знаят как да се справят с останалото. „Прибирането на пуфините за една нощ не им вреди и те се държат в кутия само до следващия ден“, пише Киана Сю Пауърс за Inspired By Iceland. Доброволците ги носят до южната част на острова. Мястото може да бъде намерено в Google Maps с описанието „Красив пуф и гледка към брега“. Скалите и въздухът са осеяни със стотици възрастни пуфини, а майки, бащи и деца пускат птиците една по една в дивата природа.“ Следва и инструкция за хвърлянето:
„Деца от всички възрасти и възрастни, дръжте здраво пуфините преди да ги хвърлите високо във въздуха над морските скали. Щом те се издигнат във въздуха, крилата им бързо се разперват и те излитат към океана. Понякога ще ви се стори, че някое мързеливо мъниче като че ли пада надолу, но инстинктът за извисяване е толкова силен, че след секунди ще го видите да пърха с криле и да се радва на простора.“