Прегърни спокойствието: Изкуството на китайската чайна церемония

По време на династиите Тан и Сун чаят става широко разпространена напитка, а първата книга за чая – „Класиката на чая“ от Лу Ю, през VIII век бележи формализирането на чаената култура. С времето ценността на чая се повишава, наблягайки на естетическите страни на пиенето му. По време на следващите династии, чак до края на Цин през 1912 г., търговията с чай процъфтява и се установяват търговски пътища, свързващи Китай с Централна Азия и дори много по-далеч. Тънкото изкуство на приготвянето и поднасянето му се развива през всички тези години, за да се вкорени дълбоко в китайския бит и нрави и не само там.

Чаят освен като основа за върховно сетивно преживяване притежава и лечебни свойства: разхлажда, ободрява, възбужда, успокоява и пречиства тялото. Различните видове са скъп дар от природата с най-ценни качества, като всички разновидности се получават от едно и също растение – Camellia sinensis, а основната разлика е в начина на обработка на листата. 

В Китай разделят чая на шест основни вида – зелен, бял, жълт, червен (този, който ние наричаме черен), улун и пу-ар. Всеки има различен вкус, мирис, цвят и външен вид. Обработката на чаените листа преминава през един общ набор от стъпки, а разнообразието се постига чрез разликите в продължителността на всяка от стъпките и последователността. От изключителна важност за качеството на един чай е температурата на съхранение, влажността и условията при брането.

Зеленият чай се произвежда от внимателно обработени листенца, които не претърпяват окисление. Вкусът му е свеж, с фин профил, неподражаемо ухание и има светлозелен цвят. Препоръчва се пиенето му през лятото, защото извежда горещината от тялото.

Белият чай е леко окислен и се прави от пъпките и листата, като те се оставят да се изсушат на естествена слънчева светлина, преди да бъдат леко обработени. Името бял чай произлиза от финия сребърен мъх по листенцата. Самата напитка е безцветна или с лек светложълт цвят.

Жълтият чай е подлаган на допълнителен процес на увяхване и престояване във влажна и топла среда, което го превръща в рядка категория чай, а името му идва от подобния на алкохол оттенък. Има мек и сладък вкус.

Червеният чай е известен по света с името черен чай, но в родината си е червен – това е така заради цвета на запарката, а не на листата му. Те се окисляват и това води до по-плътен вкус и по-дълбок аромат. Червеният чай е изключително подходящ в студените зимни дни, защото затопля тялото. 

Улун е частично окислен чай, което го превръща в най-сложния измежду шестте основни вида. Изключително уханен, има плодово-цветен вкус и дори го наричат „шампанското на чая“.

Пу-ар чай колкото повече отлежава, толкова по-висока става неговата цена! Той има инвестиционна стойност и се колекционира не само от китайци. Произвежда се в провинция Юннан, вкусът му е преобладаващ, наситен и изключително завладяващ.

Нарича се „гунфу ча“, „ча дао“ и е цялостен обред за приготвяне и наслаждаване на чая! Представете си спокойна обстановка, озвучена нежно от мелодията на китайска флейта, изискано подредена маса и уханието на отлежали чаени листа. Церемонията се развива като красив танц и всяко движение носи своя дълбок смисъл. Нежното поглаждане на чаеното листо, внимателното наливане на гореща вода и обредното събуждане и обливане на сервиза за чай – всичко това допринася за невероятното представление. Комплектът за чай, обикновено от глина или порцелан, много по-рядко от стъкло, съдържа чайник, малки чашки, поднос, кана, талисман и други малки по размер принадлежности, които допринасят за цялостната естетика.

Церемонията се отличава с премерен и нежен подход към приготвянето, с внимание върху вкуса, аромата и цялостното потапяне в преживяването. Майсторът на чая е длъжен да е съсредоточен върху настоящия миг, а участниците се насърчават да усетят почти медитативната връзка със света и естествения вътрешен покой на природата. Това е цялостно изживяване, което обзема сетивата. Церемонията се основава на даоистките и конфуциански възгледи, набляга на хармонията, чистотата, уважението и спокойствието.

Обичаите, свързани с китайската чайна церемония, се различават в отделните провинции в Китай, но пиенето на чай е неразделна част от китайския бит и светоглед. Има различни поводи, при които се приготвя и пие чай, например по време на сватба, на празници и тържества, по време на сключване на сделки, като най-важното е да се спазва заложеният неписан закон – по-младите винаги да показват уважение към по-старите поколения. Едва ли има китайски дом без сервиз за чайна церемония, затова и приготвянето на сладък червен чай е чест обичай по време на семейни събирания. Сладкият чай е символ на надеждата и вярването, че времето, прекарано с най-близките, носи сладост и радост!

За провеждането на професионална чайна церемония се изискват години обучения, труд, опит, разбиране на философията зад нея, отдаденост и владеене до съвършенство на силата на деликатността. 

В китайската чайна церемония има магия, изкуство и финес.

Провеждането на домашна церемония с малък сервиз включва следните стъпки:

1 Загряване на прясна изворна вода до желаната температура. За всеки вид китайски чай има определени и подходящи градуси.

2 Обливане на приспособленията и 

съдинките с гореща вода отвън и отвътре.

3 Измиване и събуждане чрез бързо накисване на чаените листа в гореща вода.

4 Изливане на първата запарка чай. Тя не е за пиене, а за изплакване на листата и тяхното събуждане.

5 Време за първата истинска запарка чай! Листата се накисват между 5 и 15 секунди и чаят се разлива поравно в малките чаени чашки. Поднася се първо на най-възрастния от присъстващите.

От няколко грама чаени листенца се правят и изпиват поне пет – шест запарки. Всичко е въпрос на предпочитание. Без значение къде сме, най-вкусният чай е този, който се разгръща пред нас като вълшебна мъгла, издигнала се над красиво езеро и дъждовна планина.