Снимка: НАСА
„Това беше празнуване на различията им и изразяване на впечатлението, което са получили за Земята от космоса. Очевидно е - всички живеем на една планета, където нещата, които ни обединяват, са много по-важни от нещата, които ни разделят.“ Това заяви Гарет Райсман, бивш астронавт на НАСА, преди пресконференцията на екипажа от окололунната мисия Артемида-2. Четиримата астронавти в четвъртък се срещнаха с журналисти в NASA Johnson Space Center,Хюстън, щата Тексас и отговаряха на въпроси за всичко, свързано с обявеното от космическата агенция историческо окололунно пътуване.
Астронавтите - Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох и Джереми Хансен отговаряха на въпроси, свързани с условията на живот на борда на капсулата „Орион“, физическите и психическите предизвикателства, които се е наложило да преодоляват и с всички усещания, които връхлитат един землянини на толкова километри от родната планета. Астронавтите признаха, че макар пътуването да е протекло гладко, е имало няколко момента на напрежение, като например когато се е задействала пожарна аларма по време на връщането им.
Цялата пресконференция може да се гледа в канала на НАСА в YouTube.
Предлагаме ви някой от споделените от астронавтите преживявания:
- Уайзмън:
„Имаше моменти, в които всеки от нас падаше духом за секунда. Но най-силната част от тази дума (Integrity - „почтеност“ - това е названието на космическия кораб, който самите астронавти му дават - бел. ред), върху която размишлявах снощи, беше като нарекохме този космически кораб Integrity и това просто създаде нишка между нас четиримата. И всеки път, когато някой излизаше от релси, беше невероятно да гледаш как другите трима го връщат обратно. Това е великолепно усещане.“
„Обърнах се към Виктор и казах, че не мисля, че човечеството е еволюирало до степен, в която да може да разбере това, което гледаме в момента, защото беше свръхестествено и невероятно.“
- Хансен:
„Знаеш ли, за това, което визуално наблюдавахме там, тази дълбочина на галактиката, която никога не бях изпитвал преди. И не че можех да разбера кои звезди са наистина по-близо и по-далеч, защото това е свързано с яркостта им. Но заради яркостта им и разликите им, изглежда, че можеш да разбереш къде се намират в 3D. Това беше умопомрачително за мен. И после виждаш същото с Луната и Земята. Гледаш ги от нова перспектива, но с триизмерна дълбочина.
Всички сме поразени от неща, които ни карат да се чувстваме незначителни. И че усещането, което имах, беше чувството за крехкост и усещането, че съм малък, безкрайно малък. Но го имаше и това много силно чувство, че съм един от многото, от цялото...Малки и безсилни, но все пак мощни заедно.“
Вглеждах се в себе си и размишлявах всеки ден, търсех признаци на раздразнение, признаци на стрес, тревожност или напрежение. В аптечката намерихме някакво лекарство за тази цел, и си казах: уау, просто не мога да си представя да ги взема. Бяхме наистина добри. Бяхме наистина, наистина добри и много подкрепящи един друг.
- Уайзмън:
Но винаги знаеш - това стои на втори план в съзнанието ти - че нещо може да се обърка. Това ти създава малко тревожност.
- Хансен:
„Не винаги правим велики неща. Не винаги сме на върха на почтеността, но по подразбиране сме добри един към друг... “
Неща, които са били толкова важни за теб при изстрелването, могат да станат по-малко важни в космоса. А нещата, които са били на заден план - в космоса, могат да се превърнат в най-важното за теб нещо. Така че мисля, че като цяло се справихме доста добре с това.
- Уайзмън:
Всеки от нас имаше две възможности да установи два пъти видеовръзка със семейството си по време на мисията. За мен това е едно от най-трайните въздействия от тази мисия – да слушаш приятеля и колегата си докато говори с близките си как отива за 15 минути в другия свят със слушалки на ушите. И искрения му смях от сърце...И сълзите от радост. Никой от нас не мина през тези неща без сълзи. Накрая сваляш слушалките...И беше като да се върнеш в друга вселена, когато излизаш от тази семейна видеовръзка. Тя просто ти напомня колко важно е това.
