Снимка: © Crown copyright. Лиценз: Open Government Licence v1.0.; източник: Wikimedia Commons
Светът с радост и признателност поздрави със стогодишнината му Дейвид Атънбъроу, роден на 8 май 1926 г., Айлсуърт, Лондон. Английският телевизионен водещ, писател и натуралист, успя да накара няколко поколения жители на планетата ни да опознаят и да се влюбят в земната природа. Той направи от научно-популярните документални филми за флора и фауна - произведения на изкуството, които да се гледат със затаен дъх. Например усещането след поредицата „Живот“ оставя незабравим спомен за естетическа наслада и заедно с това потопява зрителя в море от интересно подадени факти.
Атънбъроу е представил чудесата и разнообразието на земните екосистеми на публиката по целия свят, съчетавайки научни прозрения с увлекателно разказване на истории, обикновено поднесени чрез неговия добродушен образ пред камерата и прекрасния му глас, пише britannica.com.
Атънбъроу става част от екипа на BBC още през 1952-а. Заедно с познавача на влечуги Джак Лестър, през 1954 г. той създава телевизионния сериал Zoo Quest. В кадър Атънбъроу има прекрасен мек маниер на присъствие и говор, който се превръща в негова запазена марка. Плюс страстното любопитство към всяка жива твар и тревичка на планетата, гарнирано с невероятно чувство за хумор.
Вероятно малцина знаят, че знаменитият сериал „Сага за Форсайтови“, сътворен през далечната 1965 г., се снима и излъчва под вещото ръководство на Атънбъроу, който по това време е програмен директор на новосъздадения втори канал на BBC - BBC-2. Той дава старт на знакови културно-образователни сериали като „Възходът на човека“ на Джейкъб Броновски и „Цивилизация“ на Кенет Кларк. По негово време в телевизията тръгва и легендарния сериал „Летящият цирк на Монти Пайтън“.
През 1972 г. Атънбъроу напуска ВВС, за да пише и продуцира телевизионни сериали. Върхът в кариерата му безспорно е епохалната поредица за планетарния живот. „Живот на Земята“ тръгва през 1979 г. Следват „Живата планета“ (1984), „Изпитанията на живота“ (1990), „Живот във фризера“ (1993), „Частният живот на растенията“ (1995), „Животът на птиците “ (1998), „Животът на бозайниците“ (2002–2003), „Животът на насекомите“ (2005) и „Живот със студена кръв“ (2008).
Сред продукциите, създадени със стратегическия принос на Атънбъроу са и „Синята планета“ (2001), „Планета Земя“ (2006), „Планета Земя II“ (2016), „Състоянието на планетата“ (2000) и „ Променяме ли планетата Земя?“ (2006). Атънбъроу получава награда „Еми“ за „Синята планета II“ (2017), в който разказва за замърсяването с пластмаса за световния океан и как това заплашва живота във водата.
Той продължава да работи и след като прехвърля 90-те си години. Той е разказвач на сериали като „Планета Земя III“ (2023), „Диви острови“ (2023) и „ Нашата планета II“ (2023), както и в по-късни продукции, като например „Океанът с Дейвид Атънбъроу“ (2025).
Учените са кръстили над 50 организма в чест на Дейвид Атънбъроу. Обичаният телевизионен водещ сега споделя името си с различни живи и изчезнали родове и видове от цял свят, включително жаби, месоядни растения, водни кончета, дървета и масивни вкаменени плезиозаври.
През цялата си кариера Атънбъроу е водещ защитник на международните усилия за защита на дивата природа и опазване на природните местообитания, застрашени от човешката дейност.
