Снимка: Павел Новак, Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 Generic, Wikimedia Commons
Историята за „добавените два фута“ към височината на Еверест е една от онези любопитни научни анекдоти, които разкриват не само фактите, но и човешката психология зад тях. Тя започва още в средата на XIX век, когато британските геодезисти извършват първите сериозни измервания на най-високия връх на Земята, тогава известен като Пик XV. На този прелюбопитен факт посвещава обзорна статия iflscience.com.
При измерванията, направени през 1852 г., изчисленията за височината на планината били направени чрез триангулация – метод, който използва ъгли и разстояния, измерени от множество наблюдателни точки. След обработка на данните учените стигнали до изненадващо точен резултат: точно 29 000 фута (около 8 840 м), пише iflscience.com.
Това число обаче им създало неочакван психологически проблем. То изглеждало прекалено „закръглено“, сякаш било просто приблизителна оценка, а не плод на тежки точни изчисления. Геодезистите се опасявали, че ако обявят такава стойност, тя няма да бъде възприета сериозно от научната общност и човечеството. Затова взели необичайно решение. Те добавили още два фута – и публикували резултата като 29 002 фута (около 8 840,6 м).
Така една чисто психологическа поправка се превръща в официална научна стойност. В продължение на десетилетия именно тази височина остава общоприетата за Еверест, въпреки че самите изследователи са знаели, че става дума за съзнателно допусната неточност.
По-късно, с напредването на технологиите и методите за измерване, станало ясно, че първоначалната стойност не е съвсем точна. През 1954 г. Индийската геодезическа служба прави ново, по-прецизно измерване и определя височината на 29 028 фута (8 848 м). Този резултат вече не изглежда подозрително закръглен, така че няма нужда от „козметични корекции“, припомня и britannica.com.
Оказва се обаче, че въпросът за височината на Еверест и досега не е окончателно решен. Защото тя се движи и променя. Планината се намира в динамично геоложко поле – сблъсъкът между Индийската и Евразийската тектонична плоча постепенно я издига, а спорадичните земетресения могат временно да намалят височината й. Възниква и нов научен спор как трябва да се мери височината на върха - до скалната основа или до снежната и ледена шапка на върха.
Почва голямото мерене. Различни държави и експедиции получават различни стойности през годините. Китай например дава по-ниска оценка, докато други измервания включват ледовете и достигат по-големи числа. Едва през декември 2020 г. Китай и Непал се споразумяват и се обединяват около числото 29 031.69 фута (8 848.86 м).
Тази история показва, че дори нещо толкова привидно точно като височината на най-могъщата планина в света не е еднозначно. Научните измервания не съществуват във вакуум - те се влияят от ограниченията на техниката, от разбиранията на учените и дори от това как резултатите ще бъдат възприети.
В крайна сметка „онези два фута (около 0,6 м)“ се превръщат в символ на това колко тънка може да бъде границата между чистото измерване и представянето на истината по начин, който хората са склонни да приемат.
