Не всеки скакалец е враг

Още преди началото на лятото в медиите нашумяха новини за бум на опасни земеделски вредители около Сандански и Благоевград – мароканския скакалец. Борбата с подобни нашествия зависи от БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните), най-често чрез авиационно и наземно пръскане.

Но преди да отшуми напълно този проблем, през последните седмици отново се вдигна шум за нашествие от правокрили насекоми в области от почти цялата страна – София, Петрич, Пазарджик, Благоевград и Пловдив, дори при Седемте рилски езера. Хората не могат да си отворят прозорците въпреки горещината, за да не нахлуят подскачащите насеколи в домовете им.

Какъв вид са? Къде и как живеят? Опасни ли са? Отговорите на тези и още въпроси потърсихме от ентомолога проф. д-р Драган Чобанов от Инстиута по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Основният фокус в работата на проф. Чобанов са правокрилите насекоми – група от около 30 000 вида, познати на всички ни като скакалци и щурци. Той се занимава с тяхната систематика и класификация, като ги проучва и групира въз основа на еволюционния им про

изход.

Скакалците са изключително древни създания. Проф. Чобанов отбелязва, че техният произход датира отпреди повече от 300 милиона години. Нещо повече – те са първата сухоземна група животни, която развива звукова комуникация, много преди птиците и динозаврите. Първоначално звукът вероятно е служел за плашене на хищници, но впоследствие се превръща в сложен език за привличане на партньори и предаване на информация за силата на индивида.

По-рано през годината в районите на Сандански и Благоевград се е наблюдавало локално огнище на вредния марокански скакалец. Настоящият шум в социалните мрежи и медиите обаче е провокиран от съвсем различен вид.  Според проф. Чобанов, масовите снимки и видеа от последните седмици от различни краища на страната показват така наречения белочел скакалец (Decticus albifrons). 

Той е местен вид, който винаги е бил част от нашата фауна, особено в южните низини и по Черноморието. За да разберем защо изведнъж ни се струва, че скакалците са навсякъде – в домовете, градините, поляните и парковете, трябва да погледнем към техния начин на живот и еволюция.

Точно през юли и август белочелите скакалци достигат зрялост, имат напълно развити крила и са най-шумни и най-активни. По природа този вид е топлолюбив и обича сухи местообитания. Когато обаче летните горещини изсушат напълно естествената им среда и унищожат хранителните им източници, инстинктът за оцеляване ги принуждава да търсят спасение. Те се придвижват към градовете, поливаните зелени площи и домовете ни, за да намерят вода, свежа храна и сянка в най-горещите часове.

Интересен феномен е, че тези топлолюбиви насекоми използват човешката инфраструктура, за да се придвижват към по-хладни  райони. Оказва се, че насипите около магистралите им служат като перфектни "коридори" със специфичния си сух микроклимат, по които те мигрират на дълги разстояния.

Белочелият скакалец не е селскостопански вредител и е напълно безопасен за хората.Те дори са съюзници на земеделците, а не врагове - за разлика от други видове, белочелият скакалец е всеяден и дори предпочита животинска храна. Той често напада и изяжда други насекоми, включително и самия марокански скакалец. 

Освен това физиологията му не позволява да се храни с твърди едносемеделни култури като жито и царевица. И не пренася болести - ентомологът подчертава, че скакалците и хората нямат общи вирусни, бактериални или паразитни заболявания.

Тези насекоми са жизненоважен източник на протеини и мазнини за птиците. Изследвания на проф. Чобанов и негови колеги от началото на века доказват, че белочелият скакалец е основна храна за черния щъркел в периода преди есенната им миграция на юг. Поради всички тези причини, масовото пръскане с химични инсектициди срещу белочелия скакалец в градски и извънградски условия е не само неоправдано, но може да навреди на биоразнообразието. 

Ако белочелият скакалец е по-скоро безобиден летен съсед, то мароканският скакалец може да нанесе сериозни щети. Той е исторически враг на земеделието у нас още от края на 19 век. Опасността при него идва от специфичния му механизъм на размножаване. Яйцата му могат да престоят в почвата от 2 до 5 години, чакайки перфектните условия. Когато те настъпят, се излюпва огромно количество ларви. При тяхното струпване на едно място се отключват хормонални процеси, които променят поведението им – метаболизмът им се ускорява и те започват да се движат в огромни, опустошителни стада (т.нар. каламитетно поведение). 

Въпреки това, благодарение на съвременните методи за мониторинг, модерната селскостопанска техника и наличието на щадящи природата биологични препарати (базирани на специфични гъби като Metarhizium acridum), тези процеси днес се контролират много по-успешно, отколкото в миналото. 

Белочел скакалец. Снимка: Giuliagi / Wikimedia Commons, лиценз CC BY-SA 3.0.

Женски марокански скакалец. Снимка: Sphingonotus / Wikimedia Commons, лиценз CC BY-SA 4.0.

Когато хората чуят за нашествие от скакалци, в съзнанието им често изникват апокалиптични кадри на рояци, които затъмняват небето и опустошават цели държави. Проф. Чобанов обяснява, че този страховит сценарий, макар и не в същия мащаб като историята от Изход, може да се свърже с пустинния скакалец – видът, при който така нареченото стадно (каламитетно) поведение е най-добре изследвано. Този скакалец е способен да нанесе колосални щети на земеделието, но за наше успокоение – неговият обсег е ограничен предимно в Африка и Западна Азия.

Когато в социалните мрежи се появят снимки на „страшни“ гигантски скакалци, хората често погрешка ги взимат за опасния марокански вредител.  Проф. Чобанов пояснява, че в много от снимките в медиите става въпрос за хищния вид сага (голямата сага). Това е най-голямото насекомо в Европа като обем и тегло, като за разлика от тревопасните си събратя, то е специализиран хищник и се храни с други скакалци.

Среща се в България, предимно в южните райони и по Черноморието и не е вредител за земеделските култури. Води се безопасен и за хората, но само ако не го дразните – в противен случай може да ви ухапе до кръв.

Покрай истерията около скакалците в социалните мрежи мнозина започнаха да се тревожат и от големите яркозелени насекоми, които вечер кацат по прозорците и балконите. Те обаче също не са опасни за хората. Причината да ги виждаме толкова често през лятото е и да летят срещу нас, плашейки жени и деца, е, че именно през юли и август достигат полова зрялост, развиват напълно крилата си и започват активно да летят. Вечер ги привличат светлините на домовете, а през горещите дни търсят по-прохладни и влажни места. Макар внушителният им размер да буди страх, те не нападат хора и не пренасят болести. Само ако бъдат хванати с ръка или силно притиснати, могат да захапят с мощните си челюсти, но ухапването не е опасно и не е отровно. 

Често хората се стряскат и от дългия „шип“ в задната част на тялото на женските, мислейки го за жило. Всъщност това е яйцеполагало, с което насекомото снася яйцата си в почвата, и то не може да ужили човек. Любопитното е, че тези големи зелени „скакалци“ всъщност са едни от най-полезните ловци в природата. Те се хранят с листни въшки, гъсеници, мухи, комари и други насекоми, като по този начин помагат за естествения контрол на вредителите. А характерната им силна песен, която изпълва летните вечери, ги нарежда сред най-добрите „музиканти“ в света на насекомите.