„Облачно, с вероятност за звездолети“ - това е заглавието на новата книга на астробиолога д-р Севън М. Расмусен. Стъпила здраво върху основите на науката тя развихря въображението и мечтите си и разглежда математически възможностите човечеството да се срещне скоро с братя по разум.
Всяка наука играе ключова роля в начина, по който търсим живот в космоса, казва Расмусен в интервю за iflscience.com. Авторката дава пример с Уравнението на Дрейк, което оприличава на джипа от Джурасик парк, с който можем да предприемем мисловно пътешествие през буйните джунгли на астробиологията. Предложено за първи път през 1961 г. от астробиолога от SETI Франк Дрейк, уравнението (най-общо казано) ни дава представа с колко цивилизации бихме могли да разговаряме в Млечния път в момента. Седемте му променливи са удобно подредени от „неща, които знаем доста добре“ (скоростта на образуване на звезди) до „неща, които бихме могли да научим след няколко десетилетия“ (колко обитаеми свята се падат на една звезда) и до „неща, които почти сигурно никога няма да узнаем“ (средната продължителност на живота на една цивилизация). И все пак никой все още не го е решил.
Расмусен мечтае за едно - да се увеличат шансовете на човечеството за общуване с евентуален извънземен разум. В тази формулировка е скрито и плахото „дали извънземните наистина биха искали да говорят с нас?“, уточнява iflscience.com.
Със съжаление признава, че досега не е открита нито една звездна система, аналогична на нашата (т.е. звезда, подобна на Слънцето, с планети с масата на Земята в обитаемата зона). „Те са някъде там, но нашите телескопи все още не са достатъчно добри, за да ги открият“, казва писателката.
И все пак според нея трябва да се търси чужд разум на Титан - спътника на Сатурн. Там има атмосфера, както и езера. И по думите й „градивните елементи на ДНК просто се носят наоколо волю-неволю, готови за действие“. Животът лесно би могъл да се развие в метан-етановите езера на Титан, смята авторката на „Облачно, с вероятност за звездолети“. Анализите и новите данни са за нови, още по-сложни органични молекули в атмосферата и повърхността на Титан. Ако има живот някъде наблизо, той е там, е мненито на Расмусен.
„В края на краищата животът се е създал от обикновени съставки при обикновени обстоятелства, така че той е тям някъде и чака да го открием сред звездите. Намираме се на прага на една невероятно вълнуваща епоха на науката“, казва тя.
В книгата си тя припомня кои са основните съставки на живота - кислород, въглерод, водород, азот, фосфор и сяра. „Тъй като никой никога не е създавал живот от нулата в лаборатория, е невъзможно да се знае точният ред, вероятност и физическо местоположение на петте стъпки“, обяснява авторката и дава списък с тези пет условия, необходими за да възникне един едноклетъчен организъм. Атомите трябва да се съберат и да образуват прости молекули, известни като аминокиселини. Аминокиселините трябва да се свържат и да образуват дълги вериги, известни като „протеини“. Протеините трябва да се обединяват по начин, който извлича енергия от околната среда, която клетката да използва. Клетката трябва да се изолира от околната си среда. Клетката трябва да може да се възпроизвежда и да еволюира.
„Облачно, с вероятност за звездолети“ е публикувана от Princeton University Press.