Трябва да се разделим с илюзията , че човешкият мозък е единственият възможен носител на съзнание само защото това е единствената форма, която познаваме непосредствено. Джон Санфорд, опирайки се на научните трудове на Ерик Швицгебел и Джереми Побър от Калифорнийския университет в Ривърсайд, публикува в ScienceDaily статия, разкриваща всички видове материя, които може да са носители на някаква форма на разум.
Само в жив мозък ли се ражда съзнанието
Възможно ли е да съществува съзнание, което не е свързано с плът, кръв и биологичен мозък като човешкия? Може ли едно същество да има субективни преживявания, усещания и собствен вътрешен свят, въпреки че е изградено от материали, коренно различни от тези, които познаваме на Земята?
Швицгебел и Побър защитават тезата, че съзнанието може да възниква в системи, изградени от различни физически материи, а не само в организми с биология, подобна на земната.
Това е особено важен въпрос във време, когато се водят оживени спорове за възможността изкуственият интелект да притежава съзнание. Авторите анализират какви физически структури биха могли да породят съзнателно преживяване.
Двамата учени се опират на разбирането, че съзнателното преживяване е реално явление, което всеки от нас осъзнава и разпознава за себе си. И задават въпроса задължително ли е то да зависи от биологичната организация, характерна за живота на Земята?
Какво означава „гъвкавост на физическата основа“
Централното понятие в аргумента на двамата философи е т.нар. substrate flexibility - гъвкавост на физическата основа, върху която може да се осъществи дадено свойство или процес.
Идеята е сравнително проста. Една чаша може да бъде направена от стъкло, пластмаса или метал. Книгата може да съществува като печатно издание или като цифров файл. Музикалният запис може да бъде съхранен върху винилова плоча или компактдиск. Във всички тези случаи основното съдържание или функция вижда бял свят чрез различни материали и физически носители.
Според Швицгебел и Побър съзнанието също може да принадлежи към тази категория. То не е задължително обвързано с един-единствен вид материя.
Това, разбира се, не означава, че всеки материал или всяка физическа система може да бъде съзнателна. Но пък и не бива и догматично да се твърди, че само един конкретен биологичен строеж е способен да поражда съзнание.
Ако това е вярно, тогава различни физически системи биха могли да осигуряват условията за съзнателно преживяване, без непременно да възпроизвеждат устройството на човешкия мозък.
Извънземният живот може би няма нищо общо с нашите разбирания
Вселената е необятна. Според цитираните в статията данни наблюдаемата Вселена съдържа приблизително един трилион галактики. Планетите са многобройни, а условията на тяхната повърхност и в атмосферата им вероятно се различават съществено от земните.
Швицгебел и Побър приемат като ориентировъчна оценка, че някъде във Вселената са съществували поне 1000 извънземни цивилизации, способни на сложно поведение. Изчисленията им се базират на научни изследвания за повече от една цивилизация на галактика в някакъв момент от нейното съществуване.
Ако животът е възможен при широк диапазон от химически и физически условия, тогава няма очевидна причина всички извънземни организми да използват същите основни химически съставки като земните. Астробиолозите вече разглеждат възможността животът другаде да използва различни аминокиселини, други разтворители вместо вода или напълно различни химически структури.
Това разширява въпроса за съзнанието. Ако животът може да възниква по начини, които не приличат на познатите ни земни организми, възможно ли е и съзнанието да се появява в същества, чието устройство е почти неразпознаваемо за нас?
Статията в ScienceDaily дава пример от научнофантастичния роман на Анди Уиър Project Hail Mary. В него се появява извънземно същество със скелетоподобна минерална обвивка, кръв от живак, две кръвоносни системи, мускули, задвижвани от пара, и кристален мозък. То произхожда от изключително горещ свят с атмосфера, наситена с амоняк. Да, това е художествена измислица, а не описание на открит организъм. Примерът обаче показва колко далеч може да се отдалечи въображаемата биология от земните форми на живот. Идеята на двамата учени е, че ако животът може да се развива при разнообразни условия, а Вселената предлага огромен брой възможности за еволюция, е почти невъзможно всички успешни еволюционни пътища да доведат до организми с еднакви биологични съставки.
Дори на Земята еволюцията е създала изключително различни начини за обработка на информация. Октоподите, пчелите и кучетата имат различни нервни системи и възприемат света по различен начин. Следователно разнообразието на съзнателните същества във Вселената, ако такива съществуват, може да бъде много по-голямо, отколкото предполагаме въз основа на собствения си вид.
Авторите използват и понятието terrocentrism - склонност да се поставя земният живот в привилегировано положение, сякаш той е единствената възможна основа за съзнание. Ако съзнанието се среща при някои сложни организми, би било неоправдано да изключваме всички останали само защото тяхната физическа структура не прилича на нашата, пишат те.
А може ли изкуственият интелект да има съзнание
Тук основният въпрос е дали съзнание може да възникне и в изкуствени системи, например в компютри. Джереми Побър смята, че възможността съзнанието да има различни физически основи не означава автоматично, че всяка такава основа е способна да го поддържа. Според него няма основание да приемаме, че съвременният компютърен хардуер поражда съзнателно преживяване.
Ерик Швицгебел обаче допуска хипотетично такава възможност. Ако се откажем от предположението, че съзнанието изисква непременно човешка биология, става по-трудно да отхвърлим силициевите системи само защото са направени от силиций, а не от органична материя.
Но и двамата апелират, че е крайно време да започнем да разграничаваме съзнанието като общо явление от конкретната човешка форма на съзнание. Не е необходимо всяко съзнателно същество да има човешки мозък, човешки сетива или човешки начин на възприемане.
