НаукаГеорги Караманев / 8 юли 2010

Ще погледне ли София към звездите

Проектът за най-големия планетариум на Балканите е готов. Търсят се 10 млн. евро и управници, които не си гледат само в краката

- Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

- Космонавт!

Този диалог беше истинска класика в недалечното минало. Днес малцина задават въпроса, а хлапетата имат други приоритети. За тях Космосът не е това, което беше за нас. Но интересът към звездите и планетите може да бъде възроден, убедени са от Астрономическа асоциация - София. Според феновете на Космоса това ще се случи, ако се построи модерен планетариум. Днес София е единствената европейска столица без такъв тип съоръжение.

Питам се дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята", казва Малкият принц. В светлината на големия град обаче звездите ги няма – те са скрити от блясъка на хилядите лампи. Могат да бъдат видени само в място като планетариума.

Идеята София да се сдобие с такъв атракцион е на повече от половин век, казва д-р Мария Любенова, секретар на Астрономическата асоциация. Дори са избирани места за построяването му, но сега за първи път има

готов проект, който веднага може да се превърне в реалност,

стига да се намерят нужните средства. Идеята е и дипломен проект на младия архитект Елена Даскалова. Тя предлага столичният планетариум да бъде построен в частта от Южния парк зад „Сити център София" и музея „Земята и хората".

„Търсех тихо и отделено кътче сред зеленина", разказва Елена. Нужно било не толкова светло място, така че вечер да могат да се правят демонстрационни наблюдения. Търсела по-незастроен терен. Борисовата градина отпаднала заради високите дървета, които пречат на астрономите за наблюденията. Друга причина за избора на Южния парк е удобното разположение - дотам скоро ще може да се стига и с метро. Разбира се, проектът е само идеен, а ако се стигне до реализация, в обсъждането ще се включат повече архитекти, които да изберат най-добрия вариант.

Строежът в Южния парк не би навредил на природата, а елегантно ще се впише в нея. Концепцията е

покривът да е затревен, да има озеленени рампи, по които хората да се разхождат

Предвижда се планетариумът да бъде доста голям – 2000 кв. м застроена площ с паркинги на 2 подземни нива. Ще струва около 5 млн. евро, плюс още толкова за купуване на техниката. Парите обаче ще се възвърнат бързо от посещенията, категорични са от Астрономическата асоциация.

Основната зала е за 170 души. Те могат да станат и двойно повече, ако моделът на седалките е различен. Планираните са максимално удобни и широки. Диаметърът на купола е 26 метра и това би направило планетариума ни най-голям на Балканите.

В него освен космически ще има разходки из микросвета,

в човешкото тяло или по туристически забележителности

Обикновено една сесия продължава около час, а ако е триизмерна – до 45 минути. Безспорно най-зрелищни ще са астрономическите презентации – кацания на Луната, на Марс... В наши дни около планетите обикалят многобройни сонди и спътници, които непрестанно изпращат прекрасни фотографии.

Много от тях записват в 3D кадри, които веднага могат да се показват на зрителите

Нашите астрономи и другите учени в планетариума също ще са част от шоуто, за да задоволят любознателността на българската публика. Един или два пъти в годината програмата ще се сменя.

В момента в страната работят няколко планетариума, като най-големият е в Смолян, а най-старият - във Варна. Тамошната техника обаче не може да се сравни с това, което днес предлага науката. С нея могат да се проектират само звездите, хоризонтът, движението на комети, планети и на малки тела.

Сред другите сериозни недостатъци е, че старата техника не позволява постигането на абсолютно черен цвят, който по-скоро сивее. Съвременната модерна симулация става все по-реална,

като че ли човек е на разходка в Космоса

и няма атмосфера, която да разсейва светлината.

В София никога не е имало планетариум, но ще се намерят компетентни хора, които да го поддържат на високо ниво, категорични са от асоциацията. Всяка година в Софийския университет по 6-7 души завършват астрономия. Липсва обаче обучение по комуникация на науката.

В началото на годината идеята е представена на столичния кмет Йорданка Фандъкова. Тя много я харесала, но признала, че общината няма необходимите средства особено в сегашната финансова криза. От асоциацията обаче не са обезсърчени и се надяват

част от финансирането да дойде от частния сектор

„Разбираме, че в София е важно да се оправят дупките. Но човек не трябва да гледа само в краката си, а от време на време и към звездите", казва Мария Любенова. „В столицата има много кина, но сме сигурни, че доста хора биха предпочели да заведат децата си на планетариум. Това ще е чудесен мол на науката."