Протодякон Любомир Братоев: Светът не се управлява от правителства, а от концерни

Наближаващите коледни празници са повод да ви срещнем с протодякон Любомир Братоев. Познат както от литургиите в храма, така и от феноменалните си изяви в телевизионни игри, свещенослужителят отговаря на въпросите на Списание 8. Защо празнуваме Рождество на 25 декември? Как изведнъж свети Николай става Дядо Коледа? Какво може да даде църквата на днешния човек? Странно ли е, че един свещенослужител ходи на работа с мощен мотор и обича рока?

- Г-н Братоев, наближава големият християнски празник Рождество. Защо по-често го наричаме Коледа? Правилно ли е?

- В този празник църквата е приела доста от езическите вярвания на древността. При римляните това е бил празникът на новозараждащото се Слънце. Той е съвпадал с буферните 10 дни, добавяни в календара за изравняване с астрономическия, които са се наричали календи. Оттам и Коледа. Календи е и латинският термин за данъчни тефтери, защото тогава са се събирали данъците.

- А какви са традициите у нас?

- Чисто българският празник е в навечерието на Рождество - Бъдни вечер. Неговото име пък идва от бъдника, бъдещото време на глагола „съм". Всяка година на сутринта главата на семейството отрязвал едно церово дръвче – бъдник, което грее семейното огнище цяла нощ. По това доколко е изгоряло, предричали дали ще е плодоносна годината. Всички обреди са свързани с мистично гадаене какво се задава и то не е само пасивно. С ритуал предците ни са се стремили към една по-плодородна година. Такъв е и смисълът на ястията от празничната трапеза – повечето са пълнени чушки, сарми - именно нещо скрито, напълнено, което дава плод.

Първоначално църковните общини празнували Рождество по различен начин и по различно време. Първият Вселенски събор през ІV век „унифицира" празнуването за всички и въвежда тази дата. Християните били обвинявани, че вземат езически празници, но това е естествено. Човекът в своето развитие е имал различни представи за Бога и едва с идването на Христос те стават пълни.

- Има ли нещо вярно в идеята, че православните тачат повече Великден, а католиците - Коледа?

- Не - и двата празника са свързани с чудо. Ако Рождество е чудото на въплъщаването на Бога в човек, то Възкресение Христово е възкръсването от смъртта. Двата празника са равностойни, но за мен Великден е по-големият, защото се потвърждава Евангелието Христово. „Евангелие" значи блага вест и тя е, че нашият живот не свършва със земния край, а тази частица, която е от Бога, душата, продължава да живее и според делата на човек на тази земя заслужава своята участ нататък.

- Чувал съм шегата, че Коледа е преместена от 7 януари на 25 декември, за да може Нова година да не попада в постите. Каква е истината?

- Разликата идва от това дали съответната църква си е „сверила часовника" спрямо астрономическото време. Нашата и гръцката православна църква празнуваме по грегорианския календар, докато руската и сръбската все още са по юлианския. Календарът е човешко наблюдение върху природните процеси и затова е несъвършен. Оттам настъпва разминаване и натрупване на грешка през годините. Юлианският календар е наречен на император Юлий Цезар, защото е въведен по негово време. През ХІV век вече са се натрупали около 10 дни грешка, в момента са 13. Затова по времето на папа Григорий е въведен грегорианският. Много хора неправилно го приемат като католически. Основната разлика е, че при юлианския последните години на вековете - 1900, 2000, 2100 г., са високосни, а при грегорианския – само ако се делят на 400. Затова разликата през ХХ-ХХІ век не се променя, но след 2100-ата вече ще бъде с още един ден повече. И след хиляди години ще се получи така, че по юлианския календар Рождество Христово ще отиде през лятото. За мен по-правилно е да се празнува на 25 декември.

- А как така свети Николай, който се празнува доста по-рано, се е превърнал в Санта Клаус - Дядо Коледа?

- Тук се намесва друго вярване от германските народи. Там, на север, имат едно митично същество, което дарявало децата с настъпването на Новата година. После то е „прихванато" от църквата и е разпространено в християнския свят. Възприели са от житието на св. Николай случая с една вдовица и нейните три дъщери. Те останали без средства и за да преживеят, момичетата решили да излязат на улицата да просят и проституират. Свети Николай, минавайки покрай къщата, чул как те ридаят и през нощ-та тихомълком им подхвърлил пари, за да ги предпази.

- Как се отнася църквата към цялата суетня около празника?

- Лично аз не гледам с добро око на това, че празникът се комерсиализира. Започва да тече една реклама на известна напитка, която ни напомня, че Коледа идва, време е да се консумира и да се купува. Това подменя смисъла на празника - човешкото общение. Традицията се предава с поколенията, Рождество е празник не само на живите, а и на починалите. Тази традиция не е изсмукана от пръсти, а е свързана с древните вярвания за кръговрата в природата.

Цялото интервю четете само в Декемврийския брой на Списание 8!