Тъмната страна на Слънцето

19 декември 2012 г.Върху Слънцето се появява огромна група петна. Тя заема почти половин процент от видимия диск и може да се наблюдава с просто око. Това се случва рядко - не повече от 2-3 пъти на столетие.

20 декември, 1 ч по Гринуич.На Слънцето става мощно изригване. Източникът е около петната. Високоскоростен облак от заредени частици се насочва към Земята. Още две изригвания през следващите часове. Едното е най-голямото след 1975 г., откакто има подобни наблюдения.

21 декември, 13 ч. Първият облак слънчева плазма връхлита нашата планета и предизвиква силна геомагнитна буря. Повреди в електрозахранването в десетки страни. Токови удари спират влакове, повреждат системите за авионавигация, милиони пътници остават блокирани по летища и гари. Прекъсват мобилните връзки и интернет. Ярки нощни сияния се наблюдават в отдалечени от полюсите райони - Сицилия, Пекин, Буенос Айрес, Кейптаун. Радиационният фон рязко се покачва.

23 декември. Метеоролозите изненадващо сменят прогнозите си.Очакванията за топли дни са заменени с такива за рязко застудяване.

26 декември. В северните и централните части от САЩ, Русия, Прибалтика температурите падат до -50 С°. Балтийско море и големи европейски реки замръзват. Сфинксът и великата пирамида в Гиза са покрити със сняг.

Януари и февруари 2013 година. Серия от силни земетресения на много места по света. Активират се вулкани...

Може ли всичко това наистина да се случи? Отговорът е „да", при това даден от сериозни световни учени.

Не става дума за поредния холивудски сценарий на тема „2012". За да разкажем защо описаното е възможно, трябва да започнем с обяснение на слънчевите изригвания и защо влияят силно върху околната среда и хората.

Най-смелите пътешественици на ранното Средновековие, викингите, забелязали, че полярните сияния обикновено предхождат с 2-3 дни лошото време. Руски летописец съобщава, че през 1601 г., по времето на цар Борис Годунов, на Слънцето се появило огромно петно. Свързали го с много студеното и дъждовно лято на същата година. Зърнената реколта се провалила, а хлябът поскъпнал над 100 пъти!

Голяма крачка напред в разгадаването на връзките между слънчевитепетна и Земята се оказва откриването на

11-годишния слънчев цикъл на Швабе-Волф

в средата на XIX век.Аптекарят Самуел Хайнрих Швабе бил страстен любител астроном. 17 години наблюдавал Слънцето и отбелязвал неговите петна. Целта била да откриет.нар. планетаВулкан, която според тогавашните представи би трябвало да обикаля съвсем близо около нашата звезда. Швабе обаче открил друг, много интересен факт - броят на слънчевите петна показвал цикличност от около 10-11 години. Директорът на обсерваторията в Цюрих- Рудолф Волф, потвърдил неговото заключение.

Геофизиците погледнали на откритието с ентусиазъм, тъй като те вече били установили 11-годишна цикличност при полярните сияния и геомагнитните бури.

В края на август 1859 г. се случило нещо подобно на това, което очакваме през 2012 г. На слънчевия диск се появила голяма група петна и започнали ярки избухвания. На 1 септември от звездата се изхвърлил огромен поток плазма по посока на Земята. Днес наричаме тези явления изхвърляния на коронална маса (ИКМ). Плазмата стигнала до Земята за 18 часа. В резултат започнала геомагнитна буря, която се счита за най-мощната през последните 500 години. В нощта на 1 срещу 2 септемвримощни сияния се наблюдавали на много места на средни ширини и дори над тропиците. Светенето на нощното небе над Скалистите планини станало причина група златотърсачи да се събудят и да започнат да приготвят закуската си, тъй като помислили, че се зазорява. Наречената на астронома Ричард Карингтън буря причинила първата голяма техническа авария от слънчеви изригвания - прекъснали телеграфните връзки в цяла Европа и Северна Америка.

През втората половина на XIX век учените установили, че

слънчевите петна имат магнитна природа,

а в центъра им полетата са десетки пъти по-мощни от околната повърхност. Обикновено двете най-големи петна са свързани с различна полярност, подобно на магнит двуполюсник. В големите групи обаче структурата е много по-сложна. Точно тя поражда и нестабилнисъстоянияна йонизирания газ в областта над петната и предизвиква слънчевите изригвания.

Процесът обикновено обхваща цялата слънчева атмосфера над активната област – от повърхността (фотосферата) до най-външните части, където предизвиква изхвърляне на коронално вещество. Трае от няколко минути до няколко часа. Температурата в областта на изригването достига милиони градуси, а отделената енергия е съизмерима с тази на

едновременното избухване на десетки и стотици милиони водородни бомби

Отделената маса стига до Земята за 1,5-3 дни, понякога и много по-бързо, както при Карингтъновата буря. Често при мощни изригваниясе отделят електрони и протони с високи скорости, съизмерими с тази на светлината. Тогава те стигат до Земята до половин час. При изключително мощното слънчево изригване от 20 януари 2005 г. високоскоростните протони изминали разстоянието за 15 минути!

Слънчевите изригвания са съпроводени с повишено излъчване на рентгенови, а много често и на гама-лъчи. За щастие те не достигат до земната повърхност, а се поглъщат във високата атмосфера.

Ето защо явлениятамогат да се следят в рентгеновата спектрална област само с помощта на космически летателни апарати. Системните наблюдения започват от 1975 г. с американските геостационарни спътници от серията GOES (Geostationary Operational Enviromental Satellite).

Има 5 основни рентгенови класа за мощност на слънчевите изригвания- А, В, С, М и Х. Най слабите са от клас А, а най-мощните - Х.Всеки има подразделения от 1 до 9 - например В1, В2 и т.н.Изключение прави само най-мощният клас Х. Той няма горна граница, тъй като никой все още не може да отговори на въпроса каква е максималнатавъзможнамощност на едно слънчево изригване.

Още по темата - четете в Юлския брой на Списание 8