„Проект Синя книга“ се базира на изследванията на военните, проведени от 1947 г. до 1970 г., с цел да се определи дали НЛО представляват заплаха и да се намери научно обяснение за явлението.
Тук ви представяме 9 факта за него.
1. Това не е първият проект за изследване на феномена НЛО.
През 1947 г. пилотът Кенет Арнолд забелязва 9 светещи НЛО обекта над планината Рейниер във Вашингтон. Скоро след случката правителството създава проекта Sign, чиято цел е да определи дали такива обекти представляват заплаха. Предполага се, че през 1948 г. е публикуван документ, озаглавен „Оценка на ситуацията“ (“Estimate of the Situation”), според който съществуването на извънземни е възможно обяснение на явлението НЛО. Служители на ВВС унищожават документа и започват друго скептично разследване с името Grudge. Няколко години след това се появява и проектът „Синя книга“.
2. Документът за оценка на ситуацията е вдъхновен от друго странно събитие.
През 60-те години служителите на ВВС отричат за съществуването на такъв документ. Тези, които се осмеляват да твърдят, че той съществува, споделят, че е вдъхновен от случка през 1948 г., при която двама пилоти забелязват светещ обект, с формата на торпедо, да преминава покрай самолетите им и да се изстрелва към облаците. Документът шокира много от изследователите в проекта Sign, а след това учените започват да твърдят, че явлението е било сходно с болид или ярък метеор.
3. Името „Синя книга“ е вдъхновено от студентски книжки за тестове.
През 50-те години хората са забелязвали (или поне така са си мислели) летящи обекти над САЩ, и задачата на военните е била да разберат какви всъщност са те и дали представляват заплаха. Името „Синя книга“ възниква като референция към сините книжки, използвани за провеждане на тестове в някои колежи и университети. Вдъхновението идва, защото офицерите са отделяли голямо внимание на новия проект, сякаш изучаването на НЛО е било толкова важно, колкото последен изпит.
4. Служителите създават специален протокол за събиране на данни за НЛО.
Важна част от проекта „Синя книга“ е било създаването на въпросник за НЛО явленията. Някои от тях били да се нарисува формата на обекта/обектите, дали той е ускорил и е изчезнал внезапно, или пък е променил формата си, проблясвал ли е или пулсирал, и как е изглеждало небето. В даден момент всяка военна база назначава човек, който да събира тези данни.
5. Събрани са хиляди сведения, а много от тях нямат обяснение.
Проектът е събрал данни за 12 618 явления на НЛО преди да бъде закрит, като 701 нямали обяснение. По-голямата част от явленията са били през 1952 г. А на следващата година обсъждането на случките с НЛО от военните става престъпление, което се наказва с две години затвор.
6. Проектът е имал пет лидера.
Всеки от тях е виждал целта на проекта по различен начин. Капитан Едуард Рупърт е гледал на него с научна цел и е смятан за един от най-безпристрастните лидери. Всъщност той е причината за създаването на термина НЛО. Майор Хектор Куинтанила е поел управлението над проекта през 1963 г., като за него той е бил просто пиар и се е интересувал повече от това да потуши вълнението на публиката относно НЛО – нещо, което по-късно се приема като опит за прикриване от страна на правителството.
7. Много от информацията в „Синята книга“ не е била научно обоснована.
През 1965 г. полицията на Оклахома, Военната база и местен метеоролог, независимо едни от други, използват метеорологичен радар, като долавят 4 летящи обекта, чиито произход е неясен. По настояване на майор Куинтанила в „Синята книга“ е обявено, че очевидците са наблюдавали планетата Юпитер. Проблемът обаче е, че тя не е била видима на нощното небе. Заради тази и други зле скалъпени научни обяснения, в Конгреса през 1966 г. има изслушване по темата.
8. Желанието да бъде опровергано всякакво присъствие на НЛО е било проблем за учения, работещ по проекта.
През 1968 г. Д-р Дж. Алън Хайнек, астроном и един от постоянните консултанти по проекта, пише: „Персоналът към проекта е неадекватен, както по брой, така и по научно обучение. Няма научен диалог между „Синята книга“ и научния свят. А статистическите методи, приложени в него, са пълна пародия.“ Според него, методът на Куинтанила е бил да отхвърли всякакви доказателства против неговата хипотеза.
9. През 2007 г. започва ново правителствено разследване за НЛО.
През годините от 2007 до 2012 г., правителството на САЩ похарчва 22 милиона долара за нова проучване с името „Разширената програма за идентифициране на заплахи за авиацията“ ("Unidentified Aerial Phenomena"). Всъщност в днешно време НЛО се приема като Неидентифицирано Въздушно Явление. Този януари доста от програмите на правителството на САЩ станаха публично достъпни, което разкри техния интерес към тези необясними явления.