снимка: iStock
Камъкът, използван за изграждането на пръстена от колони на неолитното светилище, е сарсен – вид пясъчник, вероятно избран от древните строители заради естествените си физически качества – огромни размери, твърдост и подходяща плоска форма на блоковете.
Технологията, разработена от професор Дейвид Наш от университета в Брайтън, позволява да се изготви точен биохимичен “отпечатък” на състава на различни видове сарсенов камък, характерен за различни местности.
Изследвания на състава на колоните от сарсен в Стоунхендж сочат, че каменните блокове вероятно са пренесени от малка гориста местност на юг от Локърдж, Уилтшир, днес известна като Уест Уудс.
След разгадаването на загадката за произхода на камъните, вниманието на археолозите е насочено към разкриването на точния маршрут, по който гигантските каменни късове от по 20-40 тона всеки, са били транспортирани от Уест Уудс до Стоунхендж – на разстояние от около 15 мили.
Нови археологични проучвания в местността сочат, че има два възможни маршрута – източен, през долината на река Уилтшир Ейвън, и западен, който минава през равнината Солсбъри. Всеки от вероятните маршрути обаче имал своите трудности. Източният път предполага, че каменните блокове са били теглени през гъстата гориста местност по протежение на реката, а пускането им на салове по течението не би било възможно според учените, тъй като размерите на камъните многократно надвишавали ширината на самата река.
Западният маршрут пък предполага, че огромните каменни колони са били транспортирани през местност със стръмен наклон (около 300 метра при наклон 14 процента), а след това са преминали по древен път покрай ритуално-церемониалния комплекс Мардън, стигайки до равнината Солсбъри.
Ако тонове сарсен наистина са били транспортирани по западния път от Уест Уудс до Стоунхендж, то учените вероятно са на път да разкрият още една голяма археологична загадка – какъв е произходът на камъните от ритуалния комплекс Мардън.
Източник