Мистерии и загадки19 януари 2021

Имаха огромни очи, казаха ни, че технологиите не ни помагат...

Децата от Рува, Зимбабве, споделят за срещата си с извънземни през 1994-а

Снимка: Youtube

През 1994 г. повече от 60 ученици в Рува, Зимбабве стават свидетели на кацането на космически кораб в училищния им двор. Всички деца разказват една и съща история, рисуват едни и същи рисунки, описват едни и същи извънземни и едни и същи телепатични съобщения. За феномена „Ariel" се говори и до днес. Случилото се променя живота на малките тогава деца завинаги.

Случката

Един от най-интересните случаи на свидетели на НЛО, които съществуват в рамките на феномена, идва от Рува, Зимбабве. През септември 1994 г. над 60 деца от основното училище Ariel са в почивка между часовете и играят на двора. Впоследствие, когато се заснемат видео репортажи и документални филми за случая, малчуганите разказват абсолютно едно и също.

Единодушието

Ето част от изреченията, с които децата разказват за видяното и преживяното, събрано в документалния филм The Phenomenon (2020):

Видях по-големия космически кораб, те бяха 4-5. Присветваше в червено, зелено и жълто.
Те бяха няколко – присветваха и кръжаха наоколо.
Помислих си, „Не, това не е НЛО." И тогава погледнах внимателно и си помислих: „Може би е."
Видях го изправен до сребърното нещо. Имаше големи очи.
Той имаше голяма глава и големи черни очи, беше облечен в черно боди. Носеха чисто черно.
И слязох, и видях забавния човек с очите му тук, и видях космически кораб, и имаше няколко малки около него.
Не бяха много далеч. На около метър разстояние.
Той ме гледаше, гледаше всички нас, чувствах се уплашен.
И имаше големи очи. С голяма глава и къси крака.
Мисля, че искат хората да знаят това, че нанасяме вреда на този свят.
Ние не се грижим за планетата. Всички дървета ще бъдете отсечени.
И няма да има въздух и хората ще умират.
Те не говореха. Нито ние, но почувствах, че знам това, което уж ми казват и не трябва да се страхувам.
Бях с едно друго момиче и го чух да казва: „Това е невероятно.“
Беше просто хипнотизиращо. Не знаех колко време е минало.
Нямаше говорене. Хм ... Всичко е само изображения в главата.
Опитваха се да общуват. Опитваха се да ни кажат нещо, нещо свързано с това какво да правим с околната среда.
Постоянно получавах тези мисли, нещо в ума ми, свързано с многото технологии. Технологията не помага, технологията е лоша. Че тръгваме по грешен път, и трябва започнем да го разпознаваме.
Това, което правим, е пагубно и трябва да направим промени.

Очарователното в тази история е, че всички деца, интервюирани от мнозина, включително от психиатъра от Харвард д-р Джон Мак, разказват какво са видели с едни и същи думи. Те го правят по толкова точен, неподправен и открит начин, както само децата могат. Изглеждат напълно искрени за своя опит.

Друг забележителен факт по този случай е, че детските рисунки на обектите и съществата също са идентични. Според Мак децата съвсем осъзнато са споделили за срещата си с извънземните с разкази като за нещо, което се е случило, вярвали са в това, което казват. Нямаше доказателства за психоза, хипноза или заблуда, уточнява психиатърът.

Посланието

Някои от децата са попитани какво са получили от опита си при срещата с извънземните. Повечето от малчуганите отричат да са разговаряли с инопланетяните, или да са чули нещо да им се казва, но в главичките си са виждали една и съща картина и послание, свързано с нещо от сорта на „ние не се грижим за планетата правилно“. Истината е, че много от преживелите контакт с извънземни разказват за подобни послания. Но на дечицата от училище Ariel им е вменено нещо като чувство за вина от телепатичната връзка с гостите с големите очи. Те са били ужасени от предупреждението, че земята може да бъде унищожена от човешките действия и развиващите се в погрешна посока технологии. Някои от тях и като възрастни усещат стигмата.

Вече порасналите деца от Рува говорят за най-силното си преживяване и днес. В документалния филм The Phenomenon се дават гледните точки на всички, замесени във феномена Ariel - ученици, учители, следователи, шефът на бюрото на Би Би Си Тим Лийч, носителят на наградата Пулицър - психиатърът от Харвард д-р Джон Мак. Филмът включва неизлъчвани досега интервюта на децата малко след срещата с извънземните и две десетилетия по-късно.

Със субтитри на български, филмът може да бъде видян тук.