Мистерии и загадкиЕкатерина Ангелова / 09 май 2023

Тайните на древната египетска „Книга на мъртвите”

В същността си тя представлява ръководство за душата на починалия човек

Книгата на мъртвите е своеобразно ръководство за душата на починалия човек. То му открива тайните по пътя и го защитава при преминаването му през подземното царство.

Така най-кратко може да бъде представено древното египетско писание. В средата на XIX век египтологът Карл Ричард Лепсиус събира 200 отделни глави в една книга и й дава названието „Книга на мъртвите”. Автентичното име на текстовете обаче би било „Заклинания за вървене напред през деня”, казва египтологът Джералидин Пинч. В книгата се говори за изпитанията, радостите и страховете по време на пътуването на душата в мистериозното царство на смъртта. Когато дешифрират текстовете, учените установяват, че те съдържат мистични заклинания и „пътни карти“, които да съпътстват духа на починалия човек по пътя му в задгробния живот.

Логично тези древни писания са намирани в гробници и обикновени египетски гробове, близо до тялото на починалия. Според историците да имаш копие от пасажи, вписани в „Книгата на мъртвите”, било лукс и скъпо удоволствие, което не всеки можел да си позволи. Но който искал да премине успешно през царството на Озирис (богът на смъртта и задгробния живот), се стремял да си закупи частица от насочващите в отвъдното строфи.

През годините египтолозите подреждат по различен начин главите в „Книгата на мъртвите” и затова няма едно-единствено копие на древния ръкопис. Все пак вариантът на Лепсиус се приема за най-точен и подредбата на отделните глави за най-уместна. Повечето откъси от „Книгата на мъртвите”, които са открити в гробниците, са изписани на папирус, но се срещат и такива гравирани върху предмети, полагани до тялото на мъртвия, както и върху самите саркофази. Най-старите подобни писания са открити до телата на почитани управници и са наречени Пирамидални текстове. Те са датирани някъде около 2300 г. пр. н. е. Някои от копията на текстове от писанието са богато украсени и придружени с ярки илюстрации.

Но как и кога точно е създадена египетската „Книга на мъртвите” остава загадка и до днес. Предполага се, че отделните текстове са писани по различно време. На всеки свитък се оставяло празно място, където да бъде изписано името на починалия и по този начин текстът да се персонализира. Целта на всяко копие, независимо дали е предназначено за някой фараон, или обикновен човек, остава една и съща – да подпомогне преминаването му през отвъдното царство и да му предложи защита от задгробните зли сили и изпитанията, които го очакват там.

Пътешествие през подземното царство, наречено Дуат
Според вярванията на древните египтяни, както вече споменахме, душата на мъртвия се отправяла на дълго и тежко пътешествие през Царството на тъмнината и задгробния живот. Това пътешествие тръгвало по пътя на бог Ра – богът на слънцето. Легендата разказва, че щом слънцето залезело, той се отправял на пътуване с лодка, преминаващо през подземния свят, за да се върне на изходната си точка на Изток, откъдето на следващия ден слънцето отново да изгрее. Покойникът се качвал на неговата лодка и тръгвал на път с Ра. Но този път не бил обикновен. Той предполагал срещи с множество свирепи същества, с които починалият трябвало да се справи. Най-страшното от тях било Aпеп - змия, която имала за цел да спре лодката и да внесе хаос в света. За да се спаси от страховитата змия, пътуващият трябвало да има свитък, който да цитира (обозначен от египтолозите като глава 7). В него той казва, че е достатъчно силен, за да се справи с чудовището.

Следващото препятствие по пътя на задгробния живот било опасен лабиринт, през който починалият трябвало да премине. В него имало множество врати и той трябвало да цитира определени пасажи от Книгата на мъртвите, за да ги отвори и да премине през тях. След лабиринта идвало най-важното изпитание за душата на мъртвеца – „претеглянето на сърцето“.

Анубис (богът, съпровождащ душите в Дуат) поставял везни, пред погледа на Озирис, Тот и общо 42 съдии от божествен произход. От едната страна слагал щраусово перо – символ на истината, от другата – сърцето на починалия, което олицетворявало всички действия, които е извършил през живота му. Имало списък с 42 грехове, които подсъдимият трябвало да отрече, че е извършил. Ако перото и сърцето поставяли везните в равновесие (или сърцето било по-леко от перото), то тогава мъртвият преминавал успешно теста. Това означавало, че е чист и праведен и може да продължи напред. Ако обаче сърцето тежало твърде много и наклонявало везните надолу – мъртвият го чакали адски мъки и много тежка съдба в задгробния живот. Има легенда, че той щял да бъде погълнат от чудовището Аммит (отчасти крокодил, отчасти леопард и отчасти хипопотам) и ще изчезне завинаги.

Най-големите страхове на египтяните за наказанията в отвъдното са изразени в глава 53 от Книгата на мъртвите. Текстът гласи:

„Отвращавам се от омразното. Няма да ям изпражнения, няма да пия урина, няма да ходя с главата надолу“.

Други посочени в текста наказания са вечният глад и жажда и опасността да бъдеш изяден от адско чудовище. За да се предпазят от тези страховити събития, египтяните изработвали специални амулети, гравирани с текстове от Книгата на мъртвите, които слагали до сърцето на починалия, преди да го мумифицират.

За праведните краят на пътешествието през подземния свят се увенчавало с успех и те бивали възнаградени. Достигали до „полетата на тръстиката“ – територия, наречена Аару. Тази обетована земя на мъртвите изобилствала от реки, планини и буйни, плодородни полета. Това бил домът на щастието. Това обаче не бил просто духовен Рай, а имало и много плътски удоволствия като ядене на отбрани ястия, пиене на корем и съвкупления. Всичко това обаче не било „безплатно“. Мъртвите трябвало да работят - да сеят и жънат своите земеделски култури. Затова често при ритуалните египетски погребения в ковчега на мъртвите се поставяли различни селскостопански инструменти. Заедно с тях се погребвали и статуи, които според вярванията оживявали в отвъдния свят и ставали помощници на покойниците в селскостопанската им работа.