Експеримент от 1965 г. показва „квантово заплитане“ при двойка близнаци

Квантовото заплитане отдавна е обект на наблюдение. Айнщайн го нарича „призрачно действие от разстояние“. То възниква, когато две частици, в тяхното квантово състояние, са отделени една от друга, но когато направите нещо на една от тях, другата прави точно същото нещо, независимо от разстоянието между тях. Например, ако „завъртите“ една от частиците, другата също моментално ще започне да се върти. Това предполага, че двете, които изглеждат като „отделни“ части от физическата материя, по някакъв начин все още са взаимосвързани. Механизмът, който изгражда тази невидима сила между двете частици, още не е разгадан. Може да се окаже, че обменената информация не признава никакви прегради и се разпространява много по-бързо от скоростта на светлината. Но това засега са само предположения.

Експериментите с квантовата физика са изключително завладяващи, объркващи и трудни за разбиране. Това е така, защото голяма част от заключенията просто променят съзнанието. Често те не биват възприети и се смятат за невъзможни. Те вкарват съзнанието ни в игра, измъкват го от клишираните постулати, набивани в него от столетия. Изтръгват го от рамката на „щом не може да се обясни значи не съществува". Много от изводите - плод на експериментите с квантова физика - биват обявени за „паранормален“ тип дейност.

Но целият този отпор не може да унищожи доказателствата, че човешкото съзнание може да взаимодейства с физическата материя и на класически нива.

Експериментът от 1965 г., публикуван от екип на TD Duane и Thomas Behrendt и Медицински колеж Джеферсън, Филаделфия, Пенсилвания е озаглавен „Екстрасензорна електроенцефалографска индукция между еднояйчни близнаци“. 

Учените открили, че „алфа мозъчните ритми са били предизвикани в една двойка еднояйчни близнаци в резултат на предизвикване на тези ритми по конвенционален начин само у единия от двойката“. Докладът посочва, че алфа вълните се усещат, когато субектите затворят очи, когато се взират в еднакъв фон без шарки или когато близнакът е на тъмно с отворени очи. Тези методи били използвани, защото давали незабавни и повтарящи се резултати.

Близнаците били настанени в отделни осветени стаи на 6 м един от друг и били инструктирани да отварят и затварят очите си само по команда. Електродите били поставени подкожно над тилните издатини. Като заземяване се използвал стандартен ЕЕГ електрод. Усилените сигнали били записани на Beckman Dynograph и Honeywell Visicorder. Субектите били помолени да седят тихо, да останат спокойни и да оставят очите си отворени, освен когато са инструктирани за друго.

Екстрасензорната индукция е появата без конвенционално предизвикване на алфа ритъм при втория близнак, докато алфа ритъмът се предизвиква при стандартни условия при първия, обясняват учените.

В изследването от 1965 г. пише, че екстрасензорна индукция е открита в 2 от 15 изследвани двойки близнаци. За да се установи валидността на тези открития, тестовете били повторени в няколко различни случая. В нито един случай не е възникнала индукция между несвързани субекти. Експериментаторите не правят никакви заключения, те само регистрират фактите.

През 2012 г. излиза статията „Заплетен в утробата? Пилотно проучване за възможната психологическа свързаност между еднояйчни близнаци с различен ембрионален произход“. В този труд учените издигат хипотезата, че феномените на екстрасензорна индукция могат да се обяснят с квантовото заплитане като биологично ниво. Преходът от възможните биологични квантови ефекти към тези причинно-следствени връзки, възникващи на класическо ниво, не е изследван.

Тъй като еднояйчните близнаци първоначално са били физически „оплетени“ в една клетка (една верига от ДНК) дали не можем да допуснем, че дори само тази форма на заплитане може да създаде предразположение към подобни преживявания? Генетичната „идентичност“ обаче е много по-сложна от наличието на 100% идентична ДНК. Първо, монозиготните близнаци показват неидентично генетично развитие, тъй като се активират различни гени. Второ, зиготата може да се раздели на два ембриона в различни времеви точки от приблизително 0-11 дни след зачеването.

Изследователите обясняват, че „паранормалните" чувства между близнаци са доста често срещани. Телепатични преживявания при близнаците са описвани подробно през вековете. Някои близнаци, които са физически отдалечени един от друг, показват чувствителност към мислите, емоциите или действията, болките и усещанията на другия. Авторите на голямо проучване в Обединеното кралство установиха, че 39% от близнаците вярват, че може да имат „способността да знаят какво се случва с половинката им“, а други 15% са убедени в това. Еднояйчните близнаци съобщават за подобни преживявания два пъти по-често, отколкото неидентичните близнаци. Тези констатации фигурират и в шведско проучване, в което 60% от близнаците съобщават за преживявания, подобни на телепатия.

Освен това, честотите са значително по-високи сред еднояйчните близнаци и значително свързани със степента на привързаност между двойките близнаци.

Има редица примери за надарени хора, които правят необикновени неща. Неща, които се смятат за невъзможни от строгите академични среди, защото науката не може да ги обясни. Може би това, което вярваме за природата на реалността или това, в което сме били накарани да вярваме, пречи на някои умове да бъдат отворени към подобно явление, но остава фактът, че то е било изучавано, наблюдавано и документирано.