Заради фобията си към баклата ли е умрял Питагор?

Мъжете от Питагорейското братство не са можели да използват обществени пътища, да пекат хляб, да обуват левия цървул преди десния, да говорят за божественото, да носят бели дрехи или вълна или да имат сексуален живот. Жени в това братство нямало. Нарушаването на някое от строгите аскетични правила водело до прогонване на провинилия се чрез симулирано погребение. След него грешникът вече бил мъртъв за побратимите си.

Питагор вярвал в „метемпсихозата“ - прераждането на безсмъртните души. След смъртта душата влиза в ново тяло на човешко същество или животно. Това може би обяснява отвращението му към месото - консумиращият месо може незнайно да изяде прероден любим човек. За да подложи теорията си на изпитание, Питагор се сдобил с няколко зърна от бакла и ги засял. Изчакал ги няколко седмици да пораснат. Когато ги изровил, те му заприличали по нещо на човешки зародиши. Той се произнесъл, че яденето на бакла е равносилно на канибалско поведение, тъй като и тези зърна съдържат „душите на мъртвите“.

Има легенда, според която Питагор отделил време от натоварения си график, за да обясни на един вол, че никога повече не трябва да яде бакла. Наблюдаващите случката пастири се кикотели до припадък, съмнявайки се в здравия разум на Питагор. Но какво било изумлението им, когато след лекцията на Питагор, волът наистина спрял да яде бакла! Волът доживял до дълбока старост, много по-дълго от живота на всеки друг вол, придобивайки свещен статус.

Аристотел пише, че Питагор забранява баклата „или защото има формата на тестиси, или защото прилича на портите на ада, тъй като само те нямат панти, или защото се разваля бързо, или защото прилича на природата на Вселената, или заради олигарсите, защото зърната се използват за теглене на жребий“.

Странната фобия на великия древногръцки философ от 6-ти век пр. н. е. към най-разпространения зеленчук в неговата област и време е тема за научни дискусии. Някои учени предполагат, че отвращението му е свързано наистина с езотеричните му разбирания за прераждането на душите. Други търсят обяснението в сексуалната символика на бобеното растение и подсъзнателните асоциации на Питагор. Баклата придобива статут на свръхестествен символ на смъртта сред всички последователи на братството.

Съвременната наука обяснява недоразумението с това, че великият учен вероятно инстинктивно е прозрял опасността за някои индивиди от консумацията на бакла. За много хора пресните зърна бакла могат да бъдат отровни - често срещано генетично предавано състояние, наречено фавизъм, което става част от лексикона на медицинската наука едва след 60-те години на миналия век.

Има няколко теории, които обясняват как е умрял Питагор - след толкова векове никой няма представа коя от тях е реалната. Твърди се, че Питагор бил застъпник на олигопола (вид монопол) и след политическа победа на противниците на затворения пазар, които настоявали за демократична конституция, над учения надвиснали буреносни облаци. Силон(Килон) и Нинон - привърженици на демокрацията и отхвърлени от братството, настроили обществеността срещу питагорейците.

Отлъчените от братството атакували сградата, в която бил Питагор и последователите му, подпалили я и вероятно той е загинал в огнената стихия.

Други източници пък отричат Питагор да е бил на това място по време на набезите, или ако е бил, е успял да избяга. Има версия и че след бягството му е отказано убежище от управниците на близкия град Локрис и той, и побратимите му загиват от глад в храма на музите в град Метапонтум.

В дебелите книги има и още един романтичен сценарий - докато сградата е в огън, учениците на Питагор правят жива пътека от телата си, като лягат на земята, за да може любимият им учител да мине по тях и да се измъкне от пламъците. Той успява, но по-късно е измъчван от вина и се самоубива.

Последната версия за смъртта на Питагор отново включва Килон, който бил син на благородник, но неприет в братството. За отмъщение той събрал тълпа подпалвачи и ги насъскал срещу Питагор. Докато питагорейците бягали, много от тях били намушкани с нож и намерили смъртта си край горящата сграда. Питагор успява да се измъкне по живата пътека. Пътят му обаче го отвежда в една нива с бакла, в която той не иска да гази. Придържайки се стриктно към принципите си, Питагор остава извън полето, където среща съдбата си - преследвачите с ножовете.

Трудността на историческата реконструкция на живота на Питагор идва и от факта, че той имал неприязън към писменото слово. Забранявал на хората си да пазят писмени записи на неговите учения, накарал ги да се закълнат, че ще пазят тайните му дорде са живи. Това създава невероятно поле за изява на народното творчество през вековете, което надгражда образа му с десетки вербални украшения и измислици, митове и легенди.