55 години по-късно смъртта на Юрий Гагарин все още е обвита в мистерия

На 27 март 1968 г. в 10:18 ч. Гагарин се подготвя за тренировъчен полет със своя учебен изтребител МиГ-15 на летище „Чкаловски“ край Москва, спомня си бившият му колега космонавт Владимир Аксьонов. „Юри и аз се консултирахме с едни и същи лекари и слушахме едни и същи прогнози за времето, моето излитане беше предвидено час след неговото“, разказва той преди 5 години пред АФП.

Но полетът на Аксьонов е отменен. В 10:30 ч. сутринта, когато Аксьонов се връща в базата, Гагарин и вторият му пилот Владимир Серьогин (негов инструктор) вече не отговарят на радиоповикванията.

В 14:50 ч. екипажът на хеликоптера, издирващ самолета, съобщава, че са намерили части от останките на 65 километра от летището. Тялото на Гагарин е открито на следващия ден. Той умира на 34 години.

Сергей Кравчински си спомня, че е научил за смъртта на Гагарин в базата. Той е бил млад космически инженер и току-що завършвал тренировката си за физическа подготовка. „Чухме писък в коридора: „Момчета, Гагарин е мъртъв!“ „Беше шок, всички жени плачеха“, спомня си той. За първи път в съветската история е обявен ден на национален траур за човек, който не е бил държавен глава.

Инженерите са знаели, че Гагарин тренира отдавна на МиГ и че вече е имал проблеми при кацане, които е преодолял успешно. Когато чули заключенията на разследващата комисия, изпаднали в недоумение. Според официалната версия екипажът на самолета е трябвало да направи внезапна маневра заради „промяна на обстановката във въздуха“ и това е довело до катастрофата.

„Докладът на официалната комисия, който беше 29 тома, никога не беше публикуван“, каза Александър Глушко, историк, изучаващ съветската космическа индустрия, пред AFP. Това кара колеги и експерти да започнат свои собствени изследвания, добавя той.

По онова време из Съветския съюз се разпространяват дивни слухове около смъртта на Гагарин: че той е бил убит от Кремъл, че е бил пиян в пилотската кабина или като причината за смъртта се търси в махмурлийския (абстинентен)синдром. Или пък че е бил отвлечен от извънземни. Това само малка част от конспиративните догадки.

През 2011 г., когато се отбелязва 50-ата годишнина от историческия полет на Гагарин в Космоса, Кремъл публикува нова информация за смъртта му. Според наскоро разсекретени документи една от вероятните причини за катастрофата е била рязка маневра, направена за избягване на метеорологичен балон, след което Гагарин и Серьогин са загубили контрол над самолета.

„Тази формулировка нищо не означава. Нито един от документите от 29-те тома на разследването не е публикуван изцяло“, каза историкът Глушко. Той смята, че тайната около смъртта на Гагарин е била запазена, за да се скрият недостатъците в организацията и функционирането на съветския космически сектор - символ на мощта на СССР. „При липса на истина слуховете се умножават и продължават да циркулират и до днес“ - добавя той.

„Родителите ми винаги са ме уверявали, че Гагарин е умрял, защото е бил пиян“, казва Александър Володко, полицай от сибирския град Новокузнецк, анкетиран при негово посещение в Музея на космонавтиката в Москва. Володко казва пред АФП, че би искал истината най-накрая да бъде разкрита.

Володко споделя, че вярва във версията за смъртта на Гагарин, изказана от Алексей Леонов (първият астронавт, излязъл в открития Космос) след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Според Леонов, който е бил член на комисията за разследване през 1968 г., самолет Сухой (Су-15)се е приближил до планирания маршрут на Гагарин, минавайки на по-малко от 20 метра от неговия. Това би накарало самолета на Гагарин да се завърти и да се разбие. Пред РИА Новости преди 5 години Леонов повтаря тази версия: „Видях разсекретен документ от разследването, който потвърждава (това)“.

Леонов смята, че комисията е прикрила истината, за да защити пилота на самолета Сухой, чието име самият Леонов отказва да разкрие, но го описва като „доста известен“ и в момента „стар и болен“. „Това вече не е тайна: става дума за небрежност и нарушение на правилата за въздухоплаване“, категоричен е Леонов. Но докато официалните документи на разследването не бъдат публикувани, казва историкът Глушко, „това твърдение е само хипотеза".