Къде се намира мистериозното царство Шамбала

Не е просто да се отговори на въпроса какво е Шамбала? За нея казват, че е земята с хилядите имена. Наричали я Забранената земя, Земята на белите води, Земята на сияйните духове, Земята на живия огън, Земята на живите богове и дори Земята на чудесата. Индусите я наричат ​​Аряваварта („Земя на достойните“), китайците – ​​Си Тиен, Западният рай Си Ван Му, а руските староверци – ​​Беловодие. Но в цяла Азия тя е най-известена със своето санскритско име – Шамбала, Шамбхала или Шангри-ла. Шамбала е описана като райско място, което според някои е скрито в Хималайските планини.

Легендата за Шамбала датира от хиляди години. Артефакти от племето Byon говорят за земя, наречена Olmolungring. Индуистки текстове като Вишну Пурана споменават Шамбала като родното място на Калки, последното въплъщение на Вишну. Вярващите смятат, че Калки ще постави началото на нов Златен век. Будисткият мит за Шамбала е адаптация на по-ранен хиндуистки мит.

Но за първи път конкретно за Шамбала се говори в детайли в Калачакра. Това е сложно и многопластово езотерично учение и практика в тибетския будизъм. Смята се, че Буда Шакямуни е преподавал Калачакра по молба на царя на Шамбала Сучандра.

Подобно на много други концепции и трактовки за Калачакра, идеята за Шамбала също има външни, вътрешни и алтернативни значения. Това затруднява непосветените да разберат какво всъщност е тази митична земя. Във външното разбиране Шамбала съществува като физическо място, но само хора с подходяща карма могат да достигнат до нея и да я преживеят като такава.

Вътрешните и алтернативните значения се отнасят до по-финото разбиране на това какво представлява Шамбала по отношение на физическото тяло и ума, усещането може да бъде достигнато по време на медитативна практика. Това познание обикновено се предава устно от учител на ученик.

Концепцията за Шамбала играе важна роля в тибетските религиозни учения и има специално значение в тибетската митология за бъдещето. Калачакра пророкува постепенната деградация на човечеството, докато идеологията на материализма се разпространява по земята. Когато „варварите“, които се придържат към тази идеология, се обединят под управлението на зъл крал и решат, че вече няма какво да завладяват, мъглата ще се разсее и снежните планини на Шамбала ще се разкрият. Варварите ще нападнат Шамбала с голяма армия, оборудвана със страшни оръжия. Тогава царят на Шамбала ще излезе с огромна армия, за да победи така наречените „тъмни сили“ и да започне световната Златна ера.

Въпреки че Калачакра предсказва бъдеща война, това противоречи на обетите на будистките учения, които забраняват насилието. Ето защо някои теолози тълкуват войната като символ: Калачакра не се застъпва за насилие срещу хора, а по-скоро се отнася до вътрешната борба на религиозно вярващия срещу собствените му демонични ориентации.

Въпреки че много търсачи твърдят, че са посещавали Шамбала, никой все още не е предоставил никакви доказателства за нейното съществуване и не е успял да посочи физическото й местоположение на картата. Повечето източници локализират Шамбала в планинските райони на Евразия.

Древните текстове на Чжан Чжун идентифицират Шамбала с долината Сътледж в Пенджаб или Химачал Прадеш (Индия). Монголите свързват Шамбала с някои долини на Южен Сибир. В алтайския фолклор планината Белуха се смята за вход към нея.

Междувременно съвременните будистки учени стигат до извода, че Шамбала се намира във високите Хималаи, в региона Маклеодгандж, който сега се нарича планината Дхауладхар. Някои легенди разказват, че входът на Шамбала е скрит в отдалечен изоставен манастир в Тибет и се пази от същества, известни като Пазителите на Шамбала.

Има много просто обяснение за факта, че Шамбала никога не е била открита – мнозина смятат, че тя се намира на самия ръб на физическата реалност и всъщност е мост, свързващ този свят с отвъдното. Мнозина я смятат за фантасмагория – компилация от митове и легенди, но за други вярата в Шамбала предизвиква вътрешно желание един ден да намерят това изгубено кралство.