Снимка: Youtube
Плачещото момче е градска легенда в англоговорещите държави. Това е картина, на която има нарисуван ронещ сълзи младеж. Говори се, че всяка картина с подобно съдържание е обитавана от духове или прокълната. Всеки, който окачи такава в дома си, е застрашен от пожар или други нещастия, свързани с обитателите на дома. Има ли истина в тази история или всичко е мит?
Историята започва през 1985 г.
През 1985 г. масова истерия превзема Лондон. При странно възникнали пожари изгаряли до основи къщи. А когато пожарникарите стигали до мястото, за да гасят огъня, там вече имало само тлеещи руини. Във всички изгорели къщите обаче имали едно общо нещо. Един предмет оставал непокътнат след огнения ад. Картина на плачещо момче. Откъде се появили тези картини? Дали те са причинявали пожарите? Защо са оцелели?
Печалните платна
„Плачещите момчета“ е серия от картини, създадени от художника Бруно Амадио. Картините са направени за туристи във Венеция и изобразяват всички деца, останали сираци по време на Втората световна война. Според непотвърдена информация има около 65 различни версии на картината на плачещото момче (включително плачещо момиче). Няколко от тези отпечатъци попадат в Лондон за масово производство, като около 50 000 копия са продадени на ниска цена в местни супермаркети и универсални магазини.
На 4 септември 1985 г. британският вестник „Стар“ публикува статия за серия от пожари, унищожили домове, като оцеляла е само картина на плачещо момче. Пожарникарят Питър Хол, роднина на една от жертвите, твърди, че е видял поне 50 оцелели копия при различни пожари, на които е присъствал. Той се уплашил и твърдял, че никога няма да си сложи подобно произведение в дома си.
Така се родила поредната градска легенда...Според масовата истерия, обзела големия град, всяко старо копие на картината било прокълнато.
Ефектът на лавината
Паниката растяла от ден на ден след като все повече и повече хора четели статията и слушали обсъжданията й по радиото и телевизията. Някои, които притежавали копия от евтината серия картини, започнали да се опитват да ги изгарят. Но те не се запалвали. Били направени от специален труднозапалим компресиран картон. Това още повече засилило ужаса на столичани. Хората вярвали, че някаква неизвестна сила е направила изображенията неподатливи на унищожаване.
Притежателите на прокълнатите уж картини, започнали да ги продават на гаражни разпродажби или да ги подаряват на свои близки, които още не били чули за случая. Възникнало поверието, че ако подариш този предмет се освобождаваш от проклятието.
Друг похват, измислен от народа, бил да се окачи снимка на плачещо момиче до момчето. Това изглежда също проработило. С продължаването на медийното отразяване все повече хора се включвали със своите истории и към мита се добавяли още истории. Вестник „Стар“ продължил да съобщава за инциденти, свързани с плачещото момче.
Вероятната истина
Художникът Джовани Браголини (псевдоним на Бруно Амадио) нарисувал момче, което се скитало наоколо. Според мълвата той дори осиновил това сираче, което било нямо. То загубило родителите с при пожар, но било свидетел как пламъците погълнали майка му и баща му заедно с къщата. Свещеник разпознал това момче като Дон Бонийо.
Където и да се появявало то, там избухвали пламъци. Викали му „Диабло“. Браголини се върнал един ден и открил, че ателието му е изгоряло до основи. Той бил финансово съсипан и обвинил момчето в подпалването. То се разстроило и избягало.
Не се чуло нищо за него до 1976 г., до една автомобилна катастрофа край Барселона. Кола избухнала в пламъци и единственото оцеляло нещо била шофьорска книжка на името на Дон Бонийо.
Нито един източник, който авторката на тази статия е проучвала, не е успял да докаже съществуването на Дон Бонийо или споменатите по-горе събития. Дори първоначалният изследовател, който твърдял, че се е натъкнал на тази история, също изглежда неоткриваем.
Идоли и поклонници
Много хора по света все още силно вярват в това проклятие. Достатъчно е да потърсите онлайн и ще откриете сайтове и форуми, посветени на картините с плачещото момче. Някои хора твърдят, че са имали картината и че стаята, в която е била окачена, се е запалила. Други разказват просто, че в стаята с картината имат повишена тревожност и неприятно чувство. За трети тя се е превърнала в колекционерска страст. Някои хора дори видоизменят картините. Има поклонници на историята, които на мястото на очите на момчето са сложили LED лампички или пък са накарали картината си да плаче с „истински сълзи“.
